Добрите приятелства се отличават, освен друго, с това, че се поддържат. И така, през последния януарски уикенд на 2026 г., при ледени температури и в живописна обстановка, нашата енория имаше възможност да освежи хубавите си отношения с кръга PHILOXENIA (от гр. Φίλος – ‚обич към‘/ ‚приятел на‘ и ξένος - ‚непознатия‘/ ‚странника‘/ ‚госта‘) койтo беше основан преди 60 години с цел да насърчава срещите между християни от западната и източната традиция. При това ние приехме сърдечната покана на дългогодишния ръководител на PHILOXENIA и верен приятел на нашата община, 90-годишния монсеньор Вилм Сандерс, който миналата година, при напускането на поста си, ни помоли да участваме за трети път. С благословията на нашия митрополит на Западна и Средна Европа, Негово Високопреосвещенство Антоний, имахме честта и удоволствието да представим нашата община на гостите на срещата в бенедиктинския манастир Нючау близо до Хамбург, както и да дадем представа за историята и настоящето на българската православна църква като цяло

Нашият отец Яков Щурм положи в събота основите на първата част от нашето участие под заглавието „Българските православни християни в Хамбург и Европа в наследството на светите Кирил и Методий“, в която разказа за живота, делото и евхаристийните стремежи на покровителите на нашата община, светите братя и апостоли Кирил и Методий. При това за него беше важно да подчертае, че ние не разглеждаме наследството на братята, особено благословения превод на Свещеното Писание и други църковни текстове на нововъзникващия славянски писмен език (глаголица), като начин за създаване на езикови, а на евхаристийни общности, които имат своя произход в евангелското послание на Исус Христос и които трябва да бъдат разпространени по целия свят чрез апостолската мисия. Езикът сам по себе си не се е считал за свещен, но това, което можело да се постигне с негова помощ, се е считало за такова. След това д-р Христо Карабаджаков, председател на църковното настоятелство на нашата община, представи на гостите кратък преглед на историята на българската православна църква, от първото българско царство през възстановяването на патриархата през 19 век до бурната църковна история през 20 век. При това той подчерта и вековната мултиетничност на Балканите, в контекста на която църквата е оформила своя живот и оцеляване. На фона на тази историческа панорама, членът на епархийския съвет и приятел на общината Христо Беров от Берлин обясни генезиса и настоящото състояние на църковните и административни структури на епархията на Западна и Средна Европа. Той успя особено добре да подчертае пред гостите връзката между една специфика на българското църковно самоуправление, участието на миряните, и бурната история на патриаршията като цяло в контекста на различни държавни властови отношения. В заключение д-р Христо Карабаджаков представи богата на снимки презентация за нашата енория в Хамбург.

Втората част от, озаглавена „Вяра, любов, език – пътища към отвореност към другия в църквата и екумената“ (от гр. οἰκουμένη – ‚цялата населана земя‘) , беше представена от д-р Смилен Марков от Оксфорд/Велико Търново и Катарина Щраух. Д-р Смилен Марков разгледа темата от научно-теоретична гледна точка, а Катарина Щраух, като член на нашата енория, разказа предимно за личните си преживявания с църковния живот в Хамбург. Двамата започнаха с основното послание на отец Яков Щурм за наследството на светите Кирил и Методий, че езикът сам по себе си, без „езика на любовта“, не е гаранция за успешно разбирателство, нито в рамките на предимно многоезичните общности в Средна и Западна Европа, нито при срещите с християни от други вероизповедания и традиции. Ето защо всяка община и църква е призвана да реши индивидуално и на място как езиковите и другите традиции могат да допринесат за единството във вярата и постоянно да се моли Светия Дух да укрепва тези усилия. Че това не е лесна задача, стана ясно от последвалата оживена дискусия по темата в залата.

Около 30-те гости на конференцията бяха поканени да присъстват на Света литургия и трапреза в нашия храм в Айлбек в неделя, като заключение на двудневната ни среща, и много от тях приеха поканата. Конференцията беше допълнена от евангелска служба, отслужена от д-р Ута Андре от Кил, която ръководи отдела за междухристиянски диалог и диакония в Евангелско-лутеранската църква в Северна Германия, и от вечерна служба с братята от манастира в Нючау, която беше отворена за всички посетители на манастира. Братята от също така допринесоха за уютната атмосфера с вкусно хранене и ангажираното си домакинство.

Особено ценна за нас беше и срещата с арамейско семейство от древна ориенталска традиция, което в лични разговори ни разказа за съдбата си като част от застрашена езикова и културна общност. Ще научим повече за тях през следващата година, когато, ако Бог позволи, те ще бъдат в центъра на следващата среща на PHILOXENIA. Накрая, бихме искали да изразим специална благодарност за безупречната организация на серщата на новата ръководителка, г-жа Мария Ведевер-Стефен, както и на пастор Франк Лотихиус, който й оказа активна подкрепа. Нека Бог им дари здраве и благословение за много години!
Автор: Катарина Щраух, превод от немски на български: Ангел Русев, 3-ти февруари 2026 г.


