„Със страх Божий, вяра и любов пристъпете!“ – с тези думи свещенослужителят приканва народа в храма да пристъпи към Светото Причастие по време на Божествената света Литургия.
Всичко в живота на Църквата води към Светото Причастие и всичко произтича от него. Евхаристията е сърцевината на църковния живот – завършек и цел на всички тайнства, както и средоточие на цялото учение на Църквата. Ако някой попита защо приемаме Свето Кръщение и защо то е необходимо, отговорът може да бъде само един: за да бъдем въведени в пълнотата на евхаристийния живот и да имаме достъп до Светото Причастие.
Сам Господ Иисус Христос установява това велико Тайнство, когато на Велики Четвъртък за пръв път причастява Своите ученици и апостоли и им заповядва да вършат същото в Негов спомен. На Тайната вечеря Христос взема хляба и чашата с вино, благославя ги и ги подава на Своите ученици с повелята да ядат и да пият от тях.
Това свещенодействие и до днес остава епицентърът на християнския живот – тайнственото и реално присъствие на Възкръсналия Христос сред света и в живота на Неговата Църква. За него свидетелстват както евангелските повествования, така и апостолското предание (Мат. 26; Марк 14; Йоан 6 и 13; Деян. 2:41–47; 1 Кор. 10–11).
В Светото Причастие вярващият не просто възпоменава Христос, а влиза в истинско и живо общение с Него. Това общение се разкрива и преживява чрез благодатта на Светия Дух и чрез силата на любовта, която извира от сърцето на вярващия и го въвежда все по-дълбоко в светотайнствения живот на Христовата Църква.
Ако Господ е с нас, кой може да бъде против нас?! Ако човек желае Бог да заживее в него и да му дари утеха, мир и любов, то Светото Причастие е най-необходимата духовна храна за неговата душа.
Колко благодатно и спасително за човека е причастяването със Светите Тайни, ни разкриват думите на Самия Господ Иисус Христос: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:54), както и: „Ако не ядете плътта на Сина Човеческий и не пиете Кръвта Му, не ще имате в себе си живот“ (Йоан 6:53).
Тези думи на нашия Господ не се нуждаят от допълнително разяснение или тълкувание – те ясно свидетелстват, че онези, които пристъпват към Светите Тайни, влизат в общение с Източника на вечния живот. Както в началото на човешката история Адам и Ева са имали възможност да вкусват от Дървото на живота, така и човекът, чрез Светото Причастие, получава достъп до вечния живот, който е в Христос.
Поучителното наставление, съдържащо се в Служебника и предназначено за свещенослужителя, ясно разкрива значението на това велико Тайнство, както и необходимостта от духовна подготовка за пристъпването към Пречистите Тяло и Кръв Христови.
Тъй като всеки човек е неповторим и има свои особени духовни потребности, подготовката и участието в Светите Тайни следва да се извършват с благословението и под духовното ръководство на православния свещеник.
„Причащението е тайнство, в което вярващият под вид на хляб и вино вкусва самото Тяло и Кръв Христови. На Тялото и Кръвта Господни в тайнството Евхаристия трябва да въздаваме особена чест и боголепно поклонение, каквото въздаваме на Самия Господ Иисус Христос. За приемане страшните Тайни всеки трябва да се подготвя чрез пост, молитва, съкрушение за греховете, изповядване и съвършено примиряване с всички. Малките деца по обичая на Църквата трябва заради вярата на донасящите ги да се причащават със светите Тайни за осветяване на душите и телата им и за приемане благодатта Господня. До шестгодишна възраст включително децата се причащават изобщо без приготвяне. Всички православни миряни, започвайки от седемгодишна възраст, се причащават след изповед и надлежно приготвяне, което се нарича говение. Говението обикновено продължава една седмица. В туй време говеещият трябва да съблюдава установения пост, да усили църковната и домашната молитва, да се старае да обуздае страстите и греховните привички - изобщо да води живот строго въздържан, покаен, смесен по възможност с дела на любов и християнско добротворство, и да се приготвя по такъв начин към достойно изповядване на греховете си. В случай на нужда указаният срок на говение може да бъде съкратен на три и дори на един ден. Изключение се прави за болните. Светите Таини трябва да се приемат от християните, които нищо не са яли и пили тоя ден. Това въздържание от ястие и питие трябва да започва още от вечерта срещу деня, в който вярващия ще се причасти, и в самия ден сутринта да изслуша четенето или сам да прочете отредените молитви и последованието към светото причащение.“