„Със страх Божий, вяра и любов пристъпете“ кани свещенослужителят народа в храма, за да пристъпи към Светото Причастие по време на Божествената света литургия. Всичко в Църквата води към Светото Причастие - Евхаристията, всичко произтича от там. Това тайнство е завършек на всички тайнства, цел на всички учения на Църквата и ако някой зададе въпроса защото приемаме Свето Кръщение и необходимо ли е то, то отговорът може да бъде само един - за да имаме достъп до Светото Причастие. Сам Господ установява това тайнство, като за пръв път причастява Своите ученици и апостоли на Велики Четвъртък и повелява те да вършат същото за Негов спомен. На вечерята Христос взе хляба и виното и заповяда да ядат и пият от тях. Това действие и до ден днешен остава епицентър на християнския живот, реално присъствие на Възкръсналия Христос в света (Мат. 26, Марк 14, Йоан 6 и 13, Деяния 2:41–47, 1 Коринтяни 10–11), което ние усещаме със силата на любовта извираща от сърцето на вярващия в светотайнствения живот на Христовата църква.
Ако Господ е с нас, кой ще е против нас!? Ако някой поиска Бог да заживее с него и да му дари утеха, мир и любов, то Светото Причастие е най-потребната духовна храна за този човек. Колко полезно и спасително за личността е да се причестява, се разбира от Иисусовите думи: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:54) и „Ако не ядете плътта на Сина Човеческий и не пиете Кръвта Му, не ще имате в себе си живот“ (Йоан 6:53). Тези думи на нашия Господ не се нуждаят от разяснение и тълкувание, защото ясно показват, че причастяващите се със Светите Тайни имат достъп до вечността, както Адам и Ева са имали някога възможността да вкусват от дървото на живота и са притежавали живот вечен.
Една извадка от поучителното наставление в служебника на свещенослужителя описва важността на тайнството и реда на подготовка за пристъпване към Тялото и Кръвта Христови. Тъй като всеки човек е различен и има уникални духовни потребности, е необходимо участието в Светите Тайни да е с благословението на Вашия православен свещеник.
„Причащението е тайнство, в което вярващият под вид на хляб и вино вкусва самото Тяло и Кръв Христови. На Тялото и Кръвта Господни в тайнството Евхаристия трябва да въздаваме особена чест и боголепно поклонение, каквото въздаваме на Самия Господ Иисус Христос. За приемане страшните Тайни всеки трябва да се подготвя чрез пост, молитва, съкрушение за греховете, изповядване и съвършено примиряване с всички. Малките деца по обичая на Църквата трябва заради вярата на донасящите ги да се причащават със светите Тайни за осветяване на душите и телата им и за приемане благодатта Господня. До шестгодишна възраст включително децата се причащават изобщо без приготвяне. Всички православни миряни, започвайки от седемгодишна възраст, се причащават след изповед и надлежно приготвяне, което се нарича говение. Говението обикновено продължава една седмица. В туй време говеещият трябва да съблюдава установения пост, да усили църковната и домашната молитва, да се старае да обуздае страстите и греховните привички - изобщо да води живот строго въздържан, покаен, смесен по възможност с дела на любов и християнско добротворство, и да се приготвя по такъв начин към достойно изповядване на греховете си. В случай на нужда указаният срок на говение може да бъде съкратен на три и дори на един ден. Изключение се прави за болните. Светите Таини трябва да се приемат от християните, които нищо не са яли и пили тоя ден. Това въздържание от ястие и питие трябва да зпочва още от вечерта срещу деня, в който вярващия ще се причасти, и в самия ден сутринта да изслуша четенето или сам да прочете отредените молитви и последованието към светото причащение.“