Православният храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Хамбург, Германия, отбеляза храмовия си празник и Деня на светите братя Кирил и Методий с богата програма, в която участваха гости от Великотърновския университет и представители на българската, сръбската и руската православна общност. Светите братя Кирил и Методий остават в историята като създатели на славянската азбука и защитници на родното слово. Тяхното епохално дело преминава границите на времето, вдъхновявайки поколения наред със своя дълбок духовен и просветен заряд. Днес това свято наследство продължава да живее не само в книгите, но и в сърцето на един храм, носещ техните имена –православният храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Хамбург, Северна Германия. Нашата църква тук не е просто дом за молитва, тя е истински мост между вековната християнска традиция и писмената ни култура. Празничните събития се състояха с благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний.
По покана на църковното настоятелство скъпи гости на тазгодишния храмов празник бяха Отец доцент Тодор Енчев и доцент Ваня Сапунджиева, преподаватели във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий“, изявени специалисти в областта на християнската археология, архитектура, изкуство и иконография.
Празникът започна още на 23 май, следобед, в Православния храм с Вечерно богослужение, в което се включиха и гостите. С благоговение християните в храма произнесоха Молитвата „Отче Наш“, дарена ни от самия спасител на света, която свидетелства, истината, че Бог е Баща на всичко съществуващо. Не само създал вселената - целия материален и духовен свят, но и обича и се грижи за него, като го води по пътя на доброто и съвършенството. Беседата на двамата гости „Свети Кирил и Методий – мисия, почитание и изображения“, една стандартна академична беседа за Св. Кирил и Методий се превърна в жив и вълнуващ интерактивен разговор. Доц, Енчев акцентира върху епохата на девети век – време на остра геополитическа и религиозна битка между Рим и Константинопол за влияние над новопокръстените славянски народи. Време на пречупване на „триезичната догма“, че Бог може да бъде прославен само на три езика - еврейски, латински и гръцки. Революционна е мисията на Константин Кирил Философ в защита на тази теза с бляскав дебат във Венеция, изричайки думите: “Не вали ли дъжд от Бога еднакво за всички? Или слънцето не грее ли също така за всички?“ Подчертан бе българският принос на княз Борис I –ви, който спасява делото им като приема техните ученици/ Климент, Наум , Ангеларий/.
Създаването на азбуката и особено преводите на богослужебните книги, от двамата братя, отбеляза доцент Енчев, са ключов етап в създаването на славянската християнска култура и литературен език.
Преди Великоморавската мисия в 863 година, двамата братя извършват мащабен филологически и богословски труд като превеждат най-важните текстове, необходими за извършването на християнските тайнства и служби на разбираем за славяните език. Дискусията прерасна в размисъл за това как днешните православни християни пазим тяхното наследство.
Денят на светите братя Кирил и Методий и на славянската писменост 24 май, започна с утреня и Божествена света литургия. В празничното богослужение водено от свещеник Щурм взеха участие и протойерей Синиша, предстоятел на Сръбския православен храм „Св. Архангел Михаил“, Отец Тодор Енчев, преподавател в ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ и отец дякон Георги Денев.
Ето какво сподели доцент Тодор Енчев за най-българския празник: „Моето гостуване и участие в днешната литургия всъщност е по повод празника, който отбелязваме днес, 24-ти май, посветен на Светите братя Кирил и Методий, извършили епохално дело за своето време. Чрез буквите и най-вече чрез преводите на богослужебните книги, те превръщат всички славяни и славянския език от един говорим в един книжовен език, един литературен език, език, който може да поеме много висока култура. Чрез това тяхно дело - трамплин за всички славянски народи, тази нова литература им помага да влязат в кръга на цивилизованите, културните народи. Всички славяни, в това число и българите ставаме един културен народ. И освен че се приобщаваме към християнството с пълно осъзнаване на онова, което се пее, което се казва в църквата, т. е всички тези молитви, славяните са ги осъзнавали, приемали са ги със сърцето си, не само с ума си, така че тяхното дело е наистина епохално. То е спечелило доверието, докоснало е дълбоко душите им, променило е съзнанието, съдбата, историята и културата на всички славянски народи. Това е тяхната основна заслуга.“
Ценни и сърдечни бяха и думите на Доцент Ваня Сапунджиева: „Изключително съм радостна, че на празника на българската просвета и култура имам възможността да съпреживея този най-светъл ден заедно с българската общност в Хамбург, която по мое мнение е жива, развиваща се, общност, която с радост може да се нарече една от продължителите на делото на Кирил и Методий, а именно – прославят извън границите на родината българската култура, българския интелект и всичко свързано с християнството и България. Честит празник на всички българи!“
Всички християни излязоха в парк “Якоби“, където с участието на гостите от Великотърновския университет, протойерей Серги Бабурин, предстоятел на Руския православен храм „Св. Йоан Кронщадски“ в Хамбург и отец дякон Георги Денев, отец Щурм извърши водосвет за здраве. Камбаната на храма биеше тържествено и превърна обикновения момент в събитие. Поетесата Христина Въчева поздрави присъстващите със стихотворението си „Език свещен“. Последва литийно шествие в близкия парк по пътя на буквите, бе изпят тропара, посветен на двамата братя равноапостоли. Въздухът затрептя от възторжените слова на химна на българската просвета и култура „Върви народе възродени“, написан от учителя Стоян Михайловски през 1892 година - зов към българите да вървят напред чрез просвета и знание. Отново християните влязоха в Храма - целунаха иконите на двамата братя равноапостоли, а отец Яков Щурм намаза челата ни с елей - осветено масло, символ на Божията благодат, благословение и духовно укрепване. Отвън, на поляната ги очакаше богата трапеза, която символизираше общността, да споделят хляб и храна, да запечатат празника не само с думи и песни а и с истинско човешко общуване.
Делото на двамата братя равноапостоли Кирил и Методий остава непреходно, вградено в камъка и в духа на този православен храм. Той продължава да бъде фар на вярата и българската идентичност, която напомня на всеки прекрачил прага му за силата на родното слово.
Пазейки паметта за солунските братя, ние съхраняваме не просто историята, а самата душа на нашия народ. Нека носим този завет в сърцата си и го предаваме с гордост на идните поколения!
Автор: Христина Въчева
