Начало

Скъпи приятели, братя и сестри християни,

богослужебната програма на енорията ни ще намерите на познатия Ви адрес в интернет, а календарът за постните дни е публикуван на този линк.

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича „Страстна седмица”, което преведено от старобългарски език означава седмица на страданията. Животът на Спасителя наближавал своя край. След като Той Възкресил в събота своя обичан приятел Лазар, Той се запътил за последен път към земния Йерусалим, за да изпълни до край Своята спасителна мисия. Христос наближавал смирено града, яздейки осле, като показал, че Неговото царство не е земно, а духовно. Палмовите (или върбовите) клонки, с които Той бил посрещнат от малки и големи на градските порти, символизирали победата над смъртта и греха, а също и радостта от идването на Месията. В България този хубав празник е познат и като Цветница и ще бъде отпразнуван тази година в нашия храм с приятели на енорията ни от българското училище в град Хамбург на 5 април. Подробна информация за празница ще намерите на този линк.

Всеки ден от Страстната седмица е свят за вярващите православни християни и затова Църквата е определила специални богослужения, за да почете пътя на Христос и изкупителното Му дело на Кръста, като по този начин ни въвежда в най-дълбоката тайна на Божието домостроителство. Това не са само спомени за минали събития, но жива реалност, в която всеки от нас е призван да участва с цялото си сърце.

6 април - Велики Понеделник
18:00 ч. – Последование на Жениха
Велики Понеделник ни поставя пред образа на безплодната смоковница. Тя има външен вид на живот, но е лишена от плод. Така и душата, която се задоволява с външна праведност, но няма в себе си любов, смирение и милост, остава празна пред Бога. В същия ден си спомняме за праведния Йосиф – невинно страдащия, продаден от братята си, но станал за тях спасение. В него виждаме предобраз на Христос и сме призовани да изберем пътя на чистотата и верността.

7 април - Велики Вторник
18:00 ч. – Последование на Жениха
Велики Вторник ни напомня за притчата за десетте девици. Пет от тях бяха мъдри, а пет – неразумни. Маслото в техните светилници е образ на духовния живот – на любовта, добродетелите и благодатта. Затворената врата в евангелското четиво (Мат. 25:10) ни учи, че идва момент, в който времето за покаяние свършва. Затова днес Църквата ни зове към будност, за да не се окажем неподготвени както закъснелите девици, когато е дошъл Женихът.

8 април - Велика Сряда
18:00 ч. – Помазването на Господа с миро. Велик маслосвет
Велика Сряда разкрива пред нас две противоположни състояния на човешкото сърце. Блудницата, паднала в грях, която изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симона прокажени. С това тя Го помазала за погребение и Го оплаквала, омивайки нозете Му със сълзите си. За нея Иисус Христос казва, че много се прощава на този, който умее да обича. А Юда, пребивавал близо до Господа, отпаднал чрез своето сребролюбие. Така Църквата открива една великата истина, че не грехът погубва човека, а неразкаялото се сърце.

9 април - Велики Четвъртък
18:00 ч. – Последование на 12-те евангелия
На този ден Църквата припомня за последната вечеря на Христос с Неговите ученици. На Велики Четвъртък в йерусалимската горница Иисус Христос установява Светото Тайнство Евхаристия по време на Тайната вечеря: „Като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лук. 22:19-20). Спасителят дава на учениците Си Своето Тяло и Своята Кръв и така установява Светото Причастие като тайнството на съвършеното единение с Бога. В тази вечер любовта достига своя връх – Бог не само учи човека, но му дарява Самия Себе Си. Същевременно започва пътят към страданието – път на доброволна жертва заради спасението на всяка една човещка душа. До ден днешен това свещенодействие се извършва на всяка една Божествена света литургия, по време на която принесеният хляб и вино се претворяват чрез животворящото действие на Светия Дух в Тяло и Кръв Христови.

10 април - Велики Петък. Св. страдания Господни
10:00 ч. – Царски часове, вечерня с изнасяне на св. Плащаница
18:00 ч. - Вечерта се отслужва Опело Христово
Велики Петък е денят на Кръста, който не е поражение, а победа на любовта над греха и над омразата. В тишината пред Плащаницата ние се покланяме на Христос, Който прие всичко човешко, за да ни дари всичко божествено. Велики Петък е най-тежкият ден в земния живот на Спасителя. Неговата човешка природа е била подложена на неимоверна болка, въпреки която Той се молел за онези, които Го разпъвали на кръста с думите: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лук. 23:34). Чрез кръста Господ достига до най-тъмните места на вселената, където до този момент Бог не бе присъствал - за да спаси погиналото от Адам до днес.

11 април - Велика Събота
23:00 ч. - Полунощница
24:00 ч. - Христос Воскресе! Воистину Воскресе! Пасхална утреня
Велика Събота е ден на дълбока тишина и надежда. Христос почива в гроба по тяло, но слиза в ада с душата Си, за да разруши неговата власт и да освободи пленените. Това е тайната на Божието мълчание – когато всичко изглежда свършено, тогава се извършва най-великото дело на спасението. Велика Събота бележи завършека на Великия Пост с най-радостната вест за изпълването на спасителната мисия. „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Иоан 3:16). Въплътилият се Бог Слово легна в гроба с човешка плът, беше в ада с душата Си като Бог, прибра разбойника на кръста в рая и седна на престола заедно с Отца и така изпълни цялата вселена със Своята милост и човеколюбие.

12 април - Възкресение Христово. Пасха
10:00 ч. - Пасхална света литургия
11:30 ч. - Свето Причастие
12:30 ч. - Благославяне на пасхалната трапеза

Христос Воскресе! Воистину Воскресе!

„Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед празна е и вашата вяра“
(1 Кор. 15:14).
Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Хамбург!

Скъпи приятели, братя и сестри християни,

богослужебната програма на енорията ни ще намерите на познатия Ви адрес в интернет, а календарът за постните дни е публикуван на този линк.

През предстоящите седмици на Великия пост Православната църква призовава своите чеда към действена любов към ближния чрез евангелските четива, характерни за този благодатен период, които ще прозвучат по време на Божествената света литургия в нашия храм. Тяхното тълкувание е изложено както в Свещеното Писание от Самия Господ Иисус Христос, така и в трудовете на светите отци и решенията на вселенските съборите.

Първата неделя – Тържество на Православието – възпоменава възстановяването на иконопочитанието през 843 г. при императрица Теодора. На 1 март от 17:00 ч. по случай този празник на истината, ще се състои традиционната в гр. Хамбург Всеправославна вечерня, на която тази година е домакин руския православен храм „Св. Йоан Кронщадски“. Основните мотиви за тържеството на православието са догматическите решения на Седмия вселенски събор, които утвърждават, че почитта към иконата се въздава на първообраза, а не на неговото материално изражение. Тоест, вярващият не почита дървото и боите, а изобразения Христос, Божията Майка или светеца. Св. Иоан Дамаскин в своите „Слова против иконоборците“ защитава иконите с аргумента за Въплъщението, като казва, че преди Христос Бог е невидим и неизобразим, но след като Синът Божий приема човешка плът, Той може да бъде изобразяван. Така той говори, че отхвърлянето на иконите е косвено отричане на реалното въплъщение. Светите отци учат, че светиите не са посредници вместо Христос, а се молят заедно с нас в единството на Църквата. Така св. Василий Велики свидетелства, че почитта към мъчениците е древна практика, а вярващите търсят тяхното молитвено застъпничество, защото те имат дръзновение пред Бога, както и твърди св. Иоан Златоуст.

Втората неделя е посветена на Григорий Палама. В своето съчинение „Триади“ той формулира учението за различието между Божията същност и Неговите енергии, чрез които човекът реално участва в Божия живот. Това учение разкрива дълбокия смисъл на поста – не само нравствено усилие, а път към обожение чрез благодатта. Според неговото учение Бог е непостижим по Своята същност, но човек може реално да участва в Неговите нетварни енергии. Чрез очистване на ума, съединяването му със сърцето и непрестанна молитва се достига исихия и обожение, като спасението се осъществява в синергия между Божията благодат и свободната човешка воля.

Третата неделя – Кръстопоклонна – насочва вниманието на вярващия към Кръста като извор на сила по средата на Великия Пост. Св. Йоан Златоуст в своите слова за Кръста го нарича „знак на победа“, защото чрез него Христос побеждава смъртта. Така постът се осмисля като участие в тази победа чрез смирение и жертвенна любов към Бога и ближния.

Четвъртата неделя е посветена на Йоан Лествичник. В своето творение „Лествица“ той описва духовния живот като възхождане по тридесет стъпала – от отричането от страстите до съвършената любов. Този образ показва, че Великият пост е време за конкретен вътрешен труд и постепенно духовно израстване. Основната идея е, че духовното издигане изисква постоянен стремеж, трезвение и Божия благодат. Върхът на този духовен път е любовта, която според автора е съвършеното съединение с Бога. „Лествица“ се чете особено през Великия пост и е духовно ръководство за покаяние, вътрешно очистване и придобиване на добродетели.

Петата неделя възпоменава Мария Египетска. Нейният живот, описан от Софроний Йерусалимски в „Житие на св. Мария Египетска“, свидетелства, че искреното покаяние може да преобрази дори най-дълбокото падение в святост. Този пример утвърждава надеждата, че Божията милост превъзхожда всеки грях.

През този месец празникът Благовещение се пада в петата седмица от Великия Пост. Той намира своето начало в Евангелието от Лука (Лука 1:26–38), където се описва явяването на архангел Гавриил на Пресвета Богородица. Светите отци, сред които Атанасий Велики, изразяват смисъла на това събитие с думите: „Бог стана човек, за да стане човекът бог по благодат.“ Благовещението разкрива началото на спасението чрез свободното съгласие на човека с Божията воля в лицето на новата Ева - Божията Майка.

Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Хамбург Ви пожелава леки и душеспасителени пости!

Светиите са неразривно свързани с живота и вярата на християните. В тях виждаме живи свидетели на Евангелието. Към тях отправяме молитвите си и ги молим за застъпничество пред нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Носим техните имена, чувстваме се под закрилата им и вярваме, че сме подкрепяни от тяхното духовно присъствие. Те са наши приятели и ходатаи пред Бога – и все пак понякога ни изглеждат далечни, сякаш принадлежащи на отдавна отминали времена, в които са посветили живота си на вярата и са се подвизавали за нея.

И все пак някои от светиите са много по-близо до нас във времето, отколкото си представяме. Някои от тях са почти наши съвременници, а има и хора сред нас, които са ги познавали лично. Такъв е и свещеникът на гръцката православна църква „Св. Николай“ в Хамбург – отец Георгиос Манос, който в известно време е живял в непосредствена близост до килията на Свети Паисий Светогорец на Света Гора и го е посещавал в продължение на години. Светецът бе прославен от Вселенската патриаршия в Константинопол на 13 януари 2015 г.

Отец Георгиос Манос с голяма сърдечност прие поканата да посети българската енорията в Хамбург и да разкаже за личните си срещи с атонския светец, като засвидетелства неговото духовно дело и благодатно присъствие и не на последно място безграничните му радост и отворени обятия към всеки потърсил общуване с него.

С благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний на Западна и Централна Европа срещата се състоя в навечерието на Неделята на блудния син – втората от подготвителните недели преди Великия пост.

Домакинът, енорийският свещеник отец Яков Щурм, приветства гостите и изрази радостта си, че православни братя и сестри от различни страни се събират, за да бъдат обединени от живото свидетелство на Христовата вяра. Срещата започна с тропара на св. Паисий Светогорец, изпят от отец Георгиос.

В рамките на близо два неусетно изминали часа гръцкият духовник разказа за своите срещи със светеца и неговото семейство:
„Всеки, който виждаше св. Паисий за първи път, имаше чувството, че го познава отдавна. Той имаше голямо сърце за всички – не само за хората, но и за животните.“

Отец Георгиос завършва духовната семинария близо до Коница, където след прогонването им от Кападокия (откъдето, както самият той отбеляза, произлизат много светии, през 1924 г. се установява семейството на св. Паисий заедно с други преселници. Там той общува най-вече с Христина и Лука – най-малките сестра и брат на светеца. Благодарение на Христина получава възможност да разгледа ръкописи, снимки и други исторически документи от св.Паисий.

Със самия светец отец Георгиос се среща на Света Гора, където отива едва 17-годишен, воден от множество духовни въпроси. Живее няколко години срещу килията на светогорския подвижник. „Всеки отговор, който ми даваше св. Паисий, беше точно на място. Всичко, което ми каза за бъдещото ми служение, впоследствие се оказа напълно вярно“, сподели отецът, „така например той ми каза, че първо ще премина през тежка военна служба в Кипър — и действително се случи точно така. През цялото това време обаче ясно усещах молитвената подкрепа на светогорския монах, която ми даваше сили и упование в този нелек период“. Отец Георгиос разказа и няколко анекдотични истории като например срещата на посещението на трима европейски професори по богословие при Св.Паисий, които след това споделят, че светецът говори прекрасно английски, френски и немски език, което тогава удивлява всички знаейки се, че той завършва само основно училище и никога не напуска пределите на Гърция.

По време на вълнуващия разказ в българската църква бяха показани и няколко кратки откъси от гръцкия сериал „Свети Паисий – От Фараса до небесата“, излъчен наскоро по Българската национална телевизия. Чрез тях присъстващите получиха възможност да добият по-ясна представа за ревностната и всеотдайна любов към Христос, която св. Паисий носи още от детството си – любов, възпитана най-вече от неговата майка Евлогия.

След официалната част на срещата отец Георгиос сподели, че едва е сдържал сълзите си, когато е гледал сполучливо пресъздадения на екрана образ на светеца, чиято чиста и непреклонна любов към Спасителя остава вдъхновение и до днес.

Духовникът бе донесъл и две книги, написани от него за св. Паисий, в които е публикуван и ръкопис на светеца, както и дървена иконка на св. Арсений, изработена от св. Паисий, който е бил дърводелец. Книгите са издадени единствено на гръцки език, а със средствата от досегашните им продажби гостуващият гръцки свещеник е успял да изгради храм в Централна Африка.

Срещата завърши с тропара на светите братя Кирил и Методий – небесни покровители на българската православна църква в Хамбург. Отец Яков подчерта тяхната обединяваща роля в тази среща между българската и гръцката енория – с гръцкия им произход, с ревността им към Бога и с разпространението на Божието слово чрез създаването на славянската писменост.

Автор: Велина Вебер