Иконостас

Най-сериозната промяна в процеса на Преустройство на евангелския параклис в православен храм представлява поставянето на иконостас. Той физически изобразява входа към олтарното пространство - Светая Светих на литургичното служение, а символично - портата към Небесното царство, в което отвъд времето и пространството се случва светата Божествена литургия. В тази света Божествена литургия ние всички съучастваме по време на неделната служба и пеем, благодарим и се молим заедно с всички преди и след нас, с ангели, архангели и всички небесни сили.

Иконостасът за Хамбургската църква

При търсенето на подходяща форма за иконостас за Хамбургската църковна община два фактора изиграха основна роля. От решаващо значение при избора на вида иконостас бяха вече наличните мозаечни икони, които две години по-рано младата мозаицистка Теодора Йорданова изработи за нашата община. Мозайката като монументална художествена техника изисква да бъде поставена в каменен или тухлен иконостас. Това предопредели избора на материала камък.

Вторият мотив, определил формата и материала  на иконостаса беше стремежа да се намери решение, което да не е в разрез с архитектурните дадености на сградата. Светлият колорит на параклиса зададе посоката в търсене на правилния цвят и вид камък. Спряхме се на уникалния мек и светъл врачански варовик в изпълнение ал'антик (което значи, че не е полиран). Желанието определящият архитектурен елемент на сградата, централният прозорец, да остане да присъства в храмовото пространство зададе мащаба на иконостаса. Колонадата като класически и най-семпъл принцип за структуриране на архитектонично пространство наложи формата.

 

За стилов ориентир послужиха средновизантийски образци заради изчистената форма и функционална лаконичност. В последните десетилетия в големи и важни български църкви бяха изградени каменни иконостаси от подобен тип – Св. 40 мъченици във Велико Търново и Св. София в София. Мраморен е и иконостасът в катедралния храм в София, Св. Александър Невски. 

Проектът за Хамбургската църква се оказа комплексен и сложен. Няколко български фирми изпратиха оферти за проект и изпълнение на иконостас. Изборът падна на българската фирма Минерали-М ООД, която отговаряше на най-много от критериите в заданието, и постигна резултат, вписващ се хармонично и естествено в пространството на църквата. Г-жа Надежда Ключкова, собственик на Минерали-М, работи с голям професионализъм, гъвкавост, търпение и изобретателност по изработката на проекта, а монтажът, изпълнен от фирмата Монтажи Мрамор ЕООД на г-н Атанас Китов, беше изключително бърз и качествен.

В течение на проектирането на новия иконостас стана ясно, че поставянето му изисква инсталацията на поддържаща конструкция в подземния етаж, тъй като статиката на сградата не е планувана за такава допълнителна каменна тежест. Благодарение на безвъзмездната помощ на конструктор статик от Хамбург и този проблем намери правилно разрешение.


Исторически екскурс

Иконостасът не е присъствал от самото установяване на християнския култ в храмовото пространство, но с течение на времето се е наложил като необходим, за да се предаде важността на преминаването в другото, незримо измерение, в което всички сме заедно в светата Божествена литургия. Иконостасът е претърпял много етапи на развитие, започвайки от просто ниско преграждение и достигайки до една цяла многорегистърна стена, разделяща физически пространството за лаоса от олтарното пространство. Тази стена започва постепенно да се разчленява на множество зони, етажи и декоративни елементи и полета, в които украсата от изображения на светци, пророци, библейски сцени, дърворезби, орнаменти и златно покритие става все по-пищна и детайлна. 

Това развитие бива съобразено с иконографските програми и канони, така че в зрелите фази и особено в следвизантийското развитие, предимно в Русия, цялостният християнски космос може да бъде разположен върху тази стена. Както в християнското изкуство въобще, така и в развитието на иконостаса в частност, в стиловия репертоар се намират влияния не само от сакралното, но и от светското изкуство на много изминали епохи. В течение на вековете различни традиции, започват да се наслагват, преплитат и трайно да остават свързани с общоприетата представа за това как трябва да изглежда православният иконостас. 
 
В съзнанието на множество християни присъствието точно на тези късни, развити форми изразява наслагвани със столетия разбирания за величествена царственост, както и все по-силният стремеж на ктитори и вярващи да благоустрояват храма си така, че той да бъде достоен да се нарече Божий дом.

Това нерядко води до възприемането на елементи, първоначално нямащи общо с естетиката на православния свят, или заети от формалния репертоар на западноевропейското изкуство, а понякога обслужващи политически претенции.

Предшественикът на иконостаса, ниските прегради, са се правели от камък, а по-късно върху тях се разполагат каменни колони. Запазени и до днес византийски образци свидетелстват за достойнството и простотата на тази форма. По българските земи най-често се срещат дървените иконостаси с пищни резби и украси. В по-голямата част от тях първоначалната форма на разчленяване на отделни вертикални елементи посредством колони е все още разпознаваема, но малко или повече бива изтласквана на заден план за сметка на украсата.