Тази година Светлата седмица засия в пълен блясък пред и в нас! На 30.04. и 1.05. най-сетне изживяхме благодатта на пълното освещаване на храма ни и ръкоположението на новия ни свещеник, отец Яков!

 „През заключените двери при събралите се ученици Ти внезапно влезе, всесилни Иисусе, Боже наш, и като застана посред тях ги дари с мир и ги изпълни със Светия Дух; и им заповяда да не напускат Йерусалим, докато не се облекат със сила отгоре. Затова и Ти зовем: „Просвещение, и възкресение, и мир наш, слава Тебе!"

Това се пее в стихирите за Томина неделя и точно това изживяхме на 30 април и 1 май. По време на прелестните, истински тържествени Богослужения сякаш булото, закриващо от телесния ни взор Царството небесно се беше вдигнало и можехме да видим, чуем, вдишаме и усетим със сърцата си цялата дивна красота и величие на Божия свят.

С архиерейска вечерня започна пълното освещаване на храма ни. Тя беше оглавена от дядо Поликарп - викарий на Софийския митрополит, в съслужение с дядо Антоний, нашето храмово духовенство и свещеници от България и Германия както и духовници от останалите поместни православни църкви в Хамбург и Северна Германия. В смрачаващата тишина на вечерта църквата се изпълни с тържествен мир.

Величественият церемониален ред, с който цялото събрано в празника духовенство, воглаве с нашия владика, дядо Антоний, отслужиха чина по полагане на Светите мощи в Светия престол, освещаване на храма и тържеството на светата литургия, бяха истинско свидетелство за тяхната жертва като раби Божи, служещи на Божия народ. Безкрайна радост беше изпълнената през всичките часове на Богослужение с прелестта на византийски мелоси църква, изпяни от певците на нашата енория, заедно с хор Псало и предвождани от прекрасния псалт Никола Антонов.
 
Не напуснахме този небесен Йерусалим докато не усетихме благодатта на Светия Дух, слязла над нашия нов свещеник, отец Яков, докато не извикахме и на отец Кръстин „Достойн!“ за протойерей и не станахме свидетели на дръзновението на Михаил, Сотир и Божидар, подстригани за иподякони.

Сърцата и устите ни се преизпълниха с благодарност! Да се съберем всички на обща трапеза, беше най-хубавият начин да задържим поне за мъничко още радостта от изживяното заедно чудо! С медения глас на Вергиния Узунова и изкусния танц на танцова група РитмиКKа празникът стана още по-жив и пъстър!

И наистина нямаше нито един от енорията ни, който да не се включи с цялата си същност, сърце, време и идеи в организацията и осъществяването на тези празнични дни! Това не са ли чудеса?

Кадри от вечернята можете да видите на този линк.
А от самото освещаване и ръкоположенията на този линк.