19-ти септември от 18:30 ч. - Българска църква - Wandsbeker Chaussee 192 - HamburgIvanovski manastir 2

Като първи гост на енорията ни за тази нова църковна година очакваме Д-р Александър Стойков. Той ще представи току-що излязлата си книга-портрет на св. Йоаким Ивановски (1165е-1246). Св. Йоаким е първият патриарх на първата международно призната​ ​автокефална българска патриаршия, получила правомощия от общоправославния събор в Лампсак през 1235 г.​ ​

За светия патриарх днес се знае изключитено малко. В средновековието​ той е бил прочут не само в България, при това напълно заслужено. Св. Йоаким се замонашил още като юноша на Атон, за да достигне там до най-високите степени на монашеството, ставайки велик схимник, духовен учител, следван от ученици, прочут сред “всички отци” на Света гора, както уточнява неговото “Проложно житие”.

Достигайки житейска и духовна зрялост, някъде около 1211 г., св. Йоаким напуснал Атон с негови ученици и всички се заселили край село Красен в долината на река Русенски Лом. Там създали скалната църква “Преображение Христово”, около която св. Йоаким извършил чудеса, надминали атонските му “подвизи”. Привлечен от неговата слава, около 1218 г. под скалната църква се явил римо-католическият крал Йоан V Асен (1218-1241). След тази среща последвали събития, които преобразили България.

Крал Йоан V Асен решил да финансира изграждането на монастира “Св. архангел Михаил”, днес известен като Ивановски скален монастир, дарявайки
“много злато” на отшелника. Това е първото от известните чудеса в тази необикновена история, защото кралят е бил римо-католик, а монастирът на св. Йоаким - православен.

10 години по-късно Йоан V Асен съборил старата византийска базилика “Рождество Богородично” в Търново и я изградил “из основи”, посвещавайки я
на “Светите 40 севастийски мъченици”, както записал върху неговата прочута колона. В същото време св. Йоаким нарушил обета си на велик схимник, за да приеме свещенически сан.

Колоната на Йоан V Асен съобщава още,че знаменитата битка при Клокотница се състояла на 9 март 1230 г., докато новата базилика в Търново все още била
изписвана с фрески. Това е друго чудо в тази чудна история, защото победният ден е празник на светите 40 севастийски мъченици. Изглежда  благодарение на тяхната закрила Йоан V Асен не просто победил, а разгромил далеч помногобройния си противник и пленил епирския император Теодор Комнин (1215-1230), заедно с цялото му семейство.

Последвало разпадане на Епирската империя, завладяна от Йоан V Асен, при което Света гора минала под българска юрисдикция. Месец покъсно българският владетел е бил първият и вероятно единствен римокатолически крал, който посетил Атон и направил дарения на 6 тамошни монастира. Тогава от Константинопол, столица на римо-католическата Латинска империя, били изискани мощите на св. Параскева Епиватска.

Нетленното тяло влязло тържествено в Търново на 14 октомври 1230 г., за да превърне неизвестната локална светица в закрилница на българската
монархия, на българските владетели и да разнесе славата ѝ сред западното православие като св. Петка Търновска.

През 1233 г. в Търново се състоял местен събор, който решил св. Йоаким Ивановски да бъде изпратен в Никея, където да бъде издигнат в митрополитски сан. Две години по-късно бил свикан общо-православният събор в Лампсак, който избрал св. Йоаким за първи действителен български патриарх. Съборът признал патриаршеската църква на Царевец “Възнесение Христово” за “равно-достойна” на императорската църква в Константинопол “Света София”.

Това позволило св. Йоаким да коронова приелия православието Йоан V Асен като първи български император, чиято титла била призната за равна 
на титлата на византийския император. Така новата империя България била международно и канонично призната за равна на Византийската
империя. Заслугата е била колкото на необикновения чудодеец св. Йоаким Ивановски, толкова и на необикновения владетел Йоан V Асен. Те заедно
изградили духовната “симфония” между Църква и държава, за да се роди може би последната духовна империя в Европа.

Йоан V Асен чудодейно починал в деня на неговия сакрален покровител св. Йоан Кръстител на 24 юни 1241 г., напътстван от монаха-патриарх св. Йоаким Ивановски. Преди да издъхне, императорът поръчал неговият пантеон, който алегорично описва великия му живот и предаването на властта на  малолетния му син Коломан I Асен (1241-1246), да бъде посветен на “Св. архангел Михаил” и да бъде изграден в скалите до първата църква на св. Йоаким - “Преображение Христово”, в Ивановския скален монастир “Св. архангел Михаил”, разположен в каньона на река Русенски Лом.

Ivanovski manastirПри подготовката за завръщане към православието, в скрипториите на Ивановския скален монастир е било преведено и преписано голямо количество богослужебна литература, предизвикало книжовния бум в началото на ХIII век. Високата образованост на монасите е позволила в монастира да бъдат създадени вероятно едни от най-известните произведения на средновековната българска литература, смятани за гръбнак на Търновски книжовен център.

Св. Йоаким починал на 18 януари 1246 г. - 300 години след успението на св. Йоан Рилски през 946 г.