Начало

С благословението на Западно- и Средноевропейския Митрополит Антоний православната община в Хамбург-Айлбек към Българската православна църква възпомена на 24 май 2024 своите патрони светите равноапостолни братя Кирил и Методий с празничен молебен. На 26 май празникът продължи с отворена среща-дискусия с г-н Стефан Хърков, изследовател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Няма съмнение, че резултатите от работата на светите братя оставят дълбоки следи, разширявайки решително границите на християнския свят, а поради историческото място на Първото българско царство в тези събития 11-ти май, (24 май по Григорианския календар), е един с основания считан за български празник. С тези думи професор Хърков откри в неделя след литургия лекцията си на тема „Из творческото наследство на светите братя Кирил и Методий: химнография и музика“.
Християнското богословие е изградено върху писаното слово и познанието. Стъпил върху тази евангелска истина („В началото беше словото“, Йоан 1:1), християнският свят се развива като култура на словото. Тази перспектива ни помага днес да оценим подобаващо значението на преводите на богослужебните книги чрез новата графична система, позната ни като глаголица. По редица причини може обосновано да се приеме, че нейният първи вариант е изработен от свети Кирил Философ още през 50-те години на 9-ти век по време на неговия престой и обучение в Магнаурската школа. Тогава започва работата по преводите на масиви от литургични текстове - последования според типиците, стихири, псалми. Светите братя не спират тази работа по време на мисиите си за християнизация на хазарите (860г.), аланите (861г.), великоморавците (862-865г.), в Панония (867г.) и Рим (867-868г.).

Встрани от църковно-политическите задачи по поръчка на константинополските патриарси, същественият принос в духовен план се състои в химнографската дейност по развиване на система от правила за съставяне на хвалебствени текстове за литургията. В тази перспектива логично възниква интересът у църковния човек към църковното песнопение на глаголица. Съществуващите източници като например Преславската керамична плочка трудно позволяват да се възстанови автентичното звучене. Съществуват опити за реконструкция като например канонът за празника на свети Димитър Солунски, изпълнен от хора Свети Йоан Кукузел. Стефан Хърков предложи в заключение акустична проба от кондака за светеца.

Делото на светите равноапостолни братя е тема, която по правило се радва на неподправен интерес към тези „златни страници“ от българската история. С увлекателния си начин на излагане Стефан Хърков предразположи слушателите да участват активно с уточняващи въпроси и коментари по време на лекцията. Получи се един жив разговор, чрез който и лекторът, и дискутиращите се обединиха в усилието да реконструират основните етапи от живота на равноапостолите. Именно съзнанието, че чрез тези двама свети мъже е действал светият Дух Божий, ни помага днес да осмислим непреходността и актуалността на мисията им по немските земи.
За тази мисия православната община в Хамбург Свв. Кирил и Методий свидетелства от създаването си през 2007 г. до днес. Безспорно е, че от нея има болезнена нужда. В Хамбург и северните провинции на Федералната република живеят над 60 хиляди наши сънародници, за чийто духовен живот се грижи и отец Яков, като предстоятел на енорията в Хамбург-Айлбек в рамките на Западно- и Средноевропейската епархия на Българската православна църква-Българска патриаршия. Наред с престоя на българи в града -постоянно или за кратко-, друг фактор за развитие на мисионерското дело е трайната тенденция за намаляване на християните в града. Тъжен факт е, че едва една трета от живущите в Хамбург се самоопределят като християни. От друга страна е радостно непрекъснатото увеличение на броя на православните християни в рамките на поместните православни църкви на Гърция, Румъния, Украйна, Сърбия, Грузия, Русия и други през последните десетилетия, което се обяснява със засилената миграция от тези традиционно православни държави.

Положителният ефект от православните общини в Хамбург за интеграцията на новодошлите в града беше признато през 2019 г. едновременно от местните власти и от местната Евангелска църква, които повериха на българската православна община храма „Възкресение Господне“ за постоянно ползване. С течение на времето православни християни от различни националности разпознават храма, както като място за молитва, така и за срещи. По такъв начин храмът изпълнява обществена функция на естествен двигател за интеграция.

Автор: д-р Христо Карабаджаков

„Защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; (Мат. 25:35)

В края на петата седмица от Великия пост, когато честваме паметта на Светата пустинна майка Мария Египетска, която Бог възвиси в нейното себеунижение чрез Своята велика милост, тази година в нашата енория се проведе специална среща с благословията на Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний. Проф. д-р Асаад Елиас Катан, професор по православно богословие в университета в Мюнстер, прие нашата покана и молба да задълбочи разбирането ни по темата „Божието милосърдие и нашето наследство“, тъй като освен постът и молитвата, практиката на милосърдието трябва да се практикува по-често, особено по време на Великия пост.
С голямата си съпричастност и богат опит в тълкуването на Библията професор Катан ни насърчи да разгледаме заедно откъса от Евангелието на Матей за „Страшния съд“ (Мат. 25:31-46) и да разпознаем и оценим мястото му в литургичния контекст (преди Великия пост) и в контекста на Евангелието (няколко притчи за идването на Господ).

Не е случайно, че даден евангелски откъс се чете в църковната година на нашата любима Православна църква, нито пък е случайно в какъв контекст се появява в Библията. Така в края на библейското изследване успяхме да разпознаем помощта, която и Църквата, и евангелските автори са ни оказали при избора на текста.В края на изучаването на Библията успяхме да осъзнаем помощта, която Църквата и авторите на Евангелията ни дават в подбора на текстовете и реда на тяхното изложение, за да разпознаем по-добре Божието слово и воля за нас.

В подготовката за Възкресение, когато всички кръстени трябва да си спомнят за своето кръщелно поръчение, най-накрая осъзнахме какво означава, наред с други неща, че с кръщелното си облекло сме облечени в „царската дреха“: А именно, че трябва да проявяваме милосърдие като праведен цар към бедните, чужденците, нуждаещите се, потиснатите и затворените. Самият Христос е праведният Цар, но тъй като сме кръстени в Неговата смърт и възкресение, тъй като сме тялото на Христос, ние също участваме в Неговото царство и Неговата мисия чрез благодатта на Светия Дух, който ни ръководи и подпомага ежедневно в делата ни, така че те да служат за слава Божия. Срещата ни завърши със съвместното отслужване на Възкресната вечерня и сутрешната служба със Светата литургия, в която предадохме себе си, един друг и целия си живот на Христос, нашия Бог.