Статии

Как да бъдем заедно в следващите седмици?

За запасното причастие и домашния типик

Обични в Господа, мнозина от нас липсата на достъп до общите Богослужения ни сблъсква с един не маловажен въпрос. Наближава Празникът на празниците. За да го посрещнем, се готвим с най-строг пост и се стремим да изпросим дара на най-искреното разкаяние, който да върнем на Бога в тайнството на изповедта. Почистваме домовете, мислите и сърцата си. Тръпнем в очакване на Господнята трапеза. И сега дебне угроза вратите на храмовете да останат затворени…

Но как така без причастие!?!

В първите векове Евхаристийната служба не е прекъсвала и по време на най-страшни гонения. Когато хиляди са загивали не от болест, нито от война, но просто защото са отказвали да се отрекат от вярата си в Христос, като Син на Единия Бог, тогава службите са се случвали тайно, в катакомбените гробища, над саркофазите в които почивали мощите на техните братя и сестри мъченици. Вярващите взимали част от причастието по домовете си, та да могат да се причестяват всеки ден. От там идват и двете практики: литургия да не се извършва, ако в престола и/или антиминса няма вградена/съшита частица от мощи на мъченик, както и службата на предварително осветените Дарове. Народът е приемал Свето причастие претворено в неделния ден[1] (по време на Василиева или Златоустова литургия), а през седмичните дни, най-често сряда и петък.

В житието на св. Мария Египетска (паметта ѝ честваме на 1 април, както и всяка 5 неделя на Великия пост) е достигнало до нас едно от най-древните писмени свидетелства на службата на Преждеосветените дарове: Аскетите в Египет и околностите му утвърдили високи духовни подвизи, които тази жена многократно надминала. Макар и да се е причестила едва два пъти в живота си, тя е достигнала до святост. Нейният изповедник, преподобният Зосим, заедно със своите събратя монаси от Йорданската пустиня, напускали манастира само веднъж годишно – в първия ден на великия пост. Те се оттегляли в уединение чак до Цветница, когато отново се събирали обратно в манастира. Така те също са оставали без причастие за този период.

В периода IV-VI век по време на Великия пост и по-специално през седмичните дни, в които постът е най-строг, се е считало за нарушение на въздържанието да се приема каквато и да е храна, дори причастие. Храна верните са вкусвали едва след IXчас (след 15 ч.), когато Господ Иисус Христос предал духа Си на кръста. Това ограничение вярващият народ, свикнал да се причестява всеки ден, или най-малко четири пъти седмично (сряда, петък, събота и неделя), не можел да приеме. Как така без Свето Причастие цели пет дни!?! Тогава се е утвърдил и чинът на Преждеосветените Дарове. Така службата се е извършвала след IXчас, всеки сряда и петък до днес[2].

По разкази на свидетели претърпели Богоборческия комунистически режим в Румъния, разбираме как са се причестявали затворените по религиозни причини православни християни. Свещеникът затворник, като е успявал да укрие в себе си парче хляб и малко вино, е извършвал евхаристията, докато се е преструвал че играе карти с енориашите си, вместо епитрахил е слагал един конец около врата си. „Службата“ предавали на живо с морзовата азбука, като тропали по стените на съседните килии. Претворените Свети дарове свещеникът е скривал в банята, след което посветените в службата на свой ред са късали частица от причастието и са я приемали също така тайно и под страх от смъртно наказание.

За запасните дарове (сухо причастие)

Извънредните ситуации, в които хората са приемали причастие не просто показват жаждата за Христос, но са се превърнали и в правило! Не е трябвало и не трябва да остава непричастен християнин, дори когато е във физическа невъзможност да присъства на Светата литургия. Болните, ония, които не могат да напуснат своят пост, затворените – за тях биват съхранявани запасни дарове. Те се претворяват – подобно на агнеца предвиден за преждеосветените дарове по време на Велики четвъртък – на св. Василиева литургия. Агнецът се нарязва на малки парченца, след което се суши и съхранява в специални, украсени малки ковчежета наречени Дарохранителници. Ако сухото причастие не бъде раздадено до следващата година, то свещеника го потребява също на Велики четвъртък, когато се приготвя новото.

Домашния молитвен ред – нашия личен Типик

Времето на карантина не е повод да се залежим. Да си измисляме забавления и създаваме крепост на удобствата. Бъдете будни! Молете се! Имайте един минимум молитвено време  – дори и 3 минути на ден да е, но не оставайте без молитва! Нашият Митрополит Антоний се погрижи за нас като ни призова всяка вечер в 20 ч. да се молим с едни и същи думи за избавянето от пандемията. Тези мигове на обща молитва също ще ни държат заедно!

Ако е възможно всеки да изгради своя малък църковно-семеен ред типик. Класическите манастирски типици могат да бъдат обобщени така: 8 часа молитва, 8 часа труд, 8 часа почивка. Трите дяла се редуват ден и нощ в различна продължителност и интензитет. Продължителността се определя от църковния календар, деня от седмицата и личните възможности на всеки.

Така примерно

  • сряда и петък, може да имаме повече време за молитва, по-строг пост и поклони;
  • вторник и четвъртък за труд и молитва[3];
  • събота и неделя за почивка и молитва;
  • понеделник за личен покой и молитва.

Дали времето за труд, ще ползваме за ръкоделие, работа пред компютъра или просто физически труд и упражнения е въпрос на конкретните особености и потребности на всеки. Важно е обаче да имаме време в което да оставаме заети, защото „леността ражда пороци“[4]! Ясно е че имаме нужда и от движение.

По време на пост освен или вместо обичайните физически упражнения е важно да извършваме поклони. Така всяка сутрин може да започнем със седем земни поклона, като изричаме умната молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния/та!“ или само „Господи помилуй“. Ако придобиете навик може да продължите като добавяте, кратки молитви към Пресвета Богородица: „По молитвите на нашата Владичица Богородица Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния/та!“ или „Пресветая Богородица спаси нас!“. По подобен начин можем да се обръщаме към светиите: „По молитвите на свети/света … Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния/та!“ или „Св. … моли Бога за мен!“.

Има три вида поклони, като те могат да бъдат и комбинирани:

  1. С преклонение на глава;
  2. Поясни поклони – поклон до кръста, при който с трите събрани за кръстно знамение пръсти на дясната ръка, с изправени или леко прегънати колена, докосваме земята и след като се изправим се прекръстваме.
  3. Земни поклони – те могат да започнат с кръстно знамение или с „оранте“ издигнати нагоре за молитва ръце. По това време изричаме първата част от молитвите до „…помилвай мене…“ след което коленичим и се покланяйки се докосваме с чело земята и довършваме молитвата докрай.

Друго обичайно време за молитва е:

  • Преди и след ядене;
  • Преди лягане и сутрин;
  • Преди да започнем да четем свещеното писание;
  • Преди всяка работа.

Подходящи за всеки повод са молитвите „Отче наш“ и най-кратката молитва „Господи помилуй“.

Във православния молитвеник има специални молитви за всеки повод. Не е важно молитвата да е продължителна, но е от изключително важност да има постоянство и то без изключение. Да няма ден, в който да не сте се помолили, дори без думи, дори и една въздишка отправена към Бога, един път да сме се прекръстили, но да не оставаме без молитва!

Изключително подходящо за това време е четенето на Пслатира. Има и специално правило в което целият Псалтир е разделен на 20 части, наречени Катизми. За една Катизма е нужно около 30 мин..

Четенето на Новия завет и по-специално на евангелията е особено важно. Сега в неделните дни няма да се събираме, но всеки от вас може да прочете неделното евангелие и апостол, а защо не това да бъде повод в продължение на седмицата човек да прочете едно евангелие (нужно е около два часа за да бъде прочетено цяло евангелие разделено на 7 прави малко повече от 15 мин., Посланията са с различна продължителност от 2 минути до малко над един час на послание).

Ако ползваме времето си пълноценно, може да придобием много полезни навици, които да ни помагат цял живот, че и след смъртта ни. Ако се умързеливим и отчаяме, ще пропилеем с лека ръка събираното през толкова много години.

Алтернатива ли е Интернет?

Разбира се, нищо не може да замени личното общение с ближния в нашите молитвени срещи, нито срещата ни с Христос в евхаристията има каквато и да е алтернатива.

Интернет пространството е напълно нова среда, която бидейки така динамична, е истинско предизвикателство за цялото човечество. За това и ние като църковни хора трябва да подходим изключително отговорно.

Ясно е че интернет сам по себе си нито погубва, нито спасява душите ни. Ясно е че благодатта Божия спасява душите ни. Но Бог ни се разкрива във всяко време и често изненадващо. Тук преходът от аналогови, към цифрови носители много ми напомня на прехода от устното предание към писаното слово, който се случва в широк исторически план едва 14-ти век, когато хартията започва да измества другите скъпи носители на писанията.

Ясно е, че Христос нито е оставил сам писмено наследство, нито е изобретил компютъра, но Бог се докосва до нас във всички сфери на живота ни, във всяко историческо време. Св. Йоан Златоуст парадоксално заявява, че евангелието не е нужно за спасението на душите ни[5]. Но отдалечавайки се от Бога, изтривайки Неговия завет от скрижалите на сърцата си, се отваря и необходимостта от външни носители, каквито са евангелията.

Ясно е че нищо от случващото се в интернет не може да ни даде и преподаде в пълнота църквата и Христос, но чрез него може да се подържа глада ни и подкрепя периферията ни. Във време на изолация по домовете със сигурност е по-добре да следим службата на екрана, от колкото да гледаме какъвто и да е друг запис, макар и да не може да се изповядаме по скайп или телефон, то може да имаме много важни и полезни разговори с духовници и приятели, близки и роднини.

Можем да се обучаваме, обменяме духовна литература, видео и аудио файлове, да участваме в беседи, особено когато в ситуацията на криза сме силно ограничени в избора си…

В края на краищата за чистия всичко е чисто[6]!

Ваш в Христа, о. Кръстин

[1] Виж Благой Чифлянов; Литургика;  УИ "Св. Климент Охридски"; София 1997; 263, 264 стр. както и

Aрхимандрит Авксентий; Литургика – част трета; "ИМН" Пловдив, Пловдив 2010; 285, 286 стр.

[2] С уточнението, че в общия случай днес се отслужва сутрин, а не привечер.

[3] Ora et labora – „Работи и се моли“ из устава на Свети Бенедикт Нурсийски;

[4] Otia dant vitia – латинска поговорка;

[5] Св. Иоан Златоуст Цариградски архиепископ; Тълкувание на Евангелието от Матея; ред. проф. Хр. Гяуров, Издателство "ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ"; София, 2007; Беседа първа – 15 стр.

[6] Тит 1:15. „За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.“