За смирението на св. ап Петър и Богородичния покров

 Проповед за

ПЪРВА НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
И ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН

 "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек" (Лук 5:1-11)


  Възлюбени в Господа, братя и сестри,
  В днес прочетеното литургийно свето евангелие, ние се пренесохме хиляди години назад, във времето, когато Христос „ловеше човеци”. Сред най-прекрасният му улов безспорно се реди св. ап. Петър.
  Когато Симон стана пряк свидетел на чудотворната сила на непознатия му Иисус, бедния рибар веднага разпозна в лицето на странника Божията слава. Падна, сломен от своето разкритие и смирено засвидетелства недостойнство си – иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек! Какво велико смирение! Каква прозорливост! Още при първата си среща със Спасителя, вярата му се показа „крайъгълен камък” и жива основа на апостолското свидетелство.
  Мнозина виждаха Христовите чудни дела, но само Симон – Петър, свидетелства за Божествения произход на Иисус Христос наричайки Го още отначало – „Господи”! Той имаше уши и очи, с които да види нетварната Таворска светлина и да чуе живото Слово облечено в плът! Кой може да понесе силата на подобно разкритие, кой може да остане прав и в силата си, когато пред него стои сам Божия Син?!
  Колко милостно погледна Христос на Петровото смирение, като го направи свой благовестник и „ловец на човеци”! Ако рибарите, погубват улова си, за да го сложат на трапезата, то Христовите апостоли вместо да донесат смърт на оплетените в мрежите на благовестието, им дадоха да придобият живот вечен!
  Не само чудесата на Христос доказват божествено Му достойнство, но и чудесата, които Неговите угодници извършват в Негово име ни припомнят, че Божия Син е жив, непресъхващ извор, от който всеки, който отпива получава изцеление от смъртта.
  За това, че смъртта няма сили над Христовите чеда, свидетелствата и множеството чудеса, които биват извършвани посредством светиите и след тяхното успение. Скоро предстои да посрещнем славния празник – Покрова на Пресвета Богородица. Ето как 900 години, след като Христовата Майка, вече не броди телом сред чедата си, се видя, че не ни е напуснала, а ни обгръща с майчината нежност на своя покров.
  Нека погледнем към това чудно събитие станало първата половина на Х век. В църквата във Влахерна, близо до градските порти, по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от нашествието на сарацините; след явяването, опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.
  Скъпи в Господа братя и сестри, не трябва да забравяме, че Божията милост идва при ония, които разтварят сърцето си за Нея. Всевишния нам Отец, ни е обдарил със свобода на избора и само ако ние приемем благата Му по своя воля, ще можем да се ползваме от тях. Ето и ония които се намериха под покрова на Божията майка, стояха в храма за да просят застъпничеството й, заедно с това на всички Господни светии, та чрез техните просби да получат милост от Бога!
  Нека и ние сега се обърнем към Божията майка и по примера на св. ап. Петър, смирено да преклоним главите си пред Христос и се помолим:

Богомайко, като гледаме
твоя пречист образ, умилно казваме:
покрий ни с честния си покров и ни избави
от всяко зло, като молиш твоя Син
Христос да спаси душите ни.
(Тропар на празника Покров богородичен