Какъв е личният ни кръст?

Проповед за
 
НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ
по евангеското четиво - Марк 8:34 

  „който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. ” (Марк 8:34)

 
  Възлюбени в Господа братя и сестри християни,
  Няма човек, над който да не тегнат трудности. Няма човек, живял в което и да е историческо време от Адам до днес, който да не е превивал гръб пред товара на деня. В същото време няма две еднакви човешки съдби, два идентични проблема. Живота на всеки е уникален така както са уникални пръстовите ни отпечатъци. Сред цялата тази човешка многообразност има няколко универсални закона.
  Спрямо кратковременния човешки живот, физичните закони на вселената са константни. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Земното притегляне ни държи здраво прилепнали към повърхността. Човешката физика е крехка, нужните й топлина, светлина, въздух, вода, храни, са заключени в устойчиви, но тесни амплитудни стойности. Всяко отклонение от „естествените природни закони” води до катаклизми, както за всеки един индивид по отделно, така и за цялата човешка цивилизация. Ако не се храним правилно, ако въздуха, който дишаме или водата, която пием са замърсени, ако температурата на въздуха е прекалено висока или ниска, телата ни боледуват и умират.
  Материалния свят има своите закони, също както и духовния. Често физическите закони ни служат като пример, с който си помагаме, за да обясним духовните закони. Казваме за някой, че се е държал хладно или за друг, че ни е стоплил с усмивката си. Ползвайки се от същата логика можем да потърсим универсалните духовни закони по подобие на физичните закони.
  В днешното свето литургийно евангелие, сам Христос, Архитекта на цялата вселена, Постановителя на всички природни и духовни закони, ни разкри част от необятното Си знание:
„който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. ” (Марк 8:34). Колко малко думи, а колко много ни казват!
  Бог е Любов, а Богочовека Христос се явява човешкото въплъщение на Божествената Любов! Който следва примера на Неговия живот, ходи по пътя на Любовта.
  За да поемем по тази пътека ние трябва да се очистим от греховната си природа. Да се отречем от себе си, тоест от щенията на отровената от греха човешка природа – да пожелаем незасегнатата от греха Природа на Христос.
  След като веднъж сме пожелали да следваме Христос, ние трябва да изпълним неговата повеля и да вземем кръста си, за да го последваме.
  Какво е кръста? – Оръжие на смъртта, което Христос превърна в оръжие на живота. Кръста донесе временни мъки на Богочовека Христос, но жертвата Му отвори вратите на вечното блаженство за всички нас.
  Нашите мъки, тук на земята, предизвикани от човешката злоба и естественото напрежение на трудностите, са невещественият кръст, който Богочовека ни приканва да вземем.
  Ако осъзнаем, че страданието на земята е страдание, което Христос е победил, това ще ни накара да не се чувстваме като мазохисти, когато доброволно понасяме трудностите, които християнската ни идентичност предизвиква. Христос доброволно се предаде на страдания и кръстна смърт и ние доброволно трябва да вземем кръста си и да го последваме.
  Един от законите на физиката ни учи, че всяко тяло имащо маса, е подложени на влиянието на външните сили. В духовния свят всяко наше действие също се среща определени сили, които го подпомагат и които му пречат. Пред нас не стои въпроса: „Ще преживяваме ли трудности в този свят или няма?”, пред нас стоят въпросите: „Пред какви трудности желаем да се изправим?” и „За какво ще употребим собствените си духовни и физически сили?”.
  Спортиста подлага тялото си на строги тренировки, а усилията на волята му са насочени не само да понесе натоварването, но да пожелае да преодолее и по-голямо. Актьора се подлага на строги диети, за да се превъплъти в следващата роля и да се хареса на публиката, усилията на волята му са насочени към изпълнение строгите изисквания на режисьора и към заучаването на десетки страници текст. Брокера прекарва безсънни нощи в следене на разни фиксинги, проучване тенденциите на пазара, съсредоточава всичките си сили към осъществяването на сделка, която ще му донесе печалба. Нима всички тези хора не се подлагат доброволно на лишения и тежък труд? Тези усилия също са част от невеществения ни кръст.
Невещестевния кръст е факт, реалност в духовния свят, така като земното притегляне е реалност във физическия. Както въртенето на земята предизвиква гравитация, така греха, веднъж навлязъл в света предизвика болката и страданието.
  Пред нас стои въпроса: „Кой идеал ще следваме?” Христос, извора на Любовта, или светския, човешки, преходен идеал – на преуспелия, популярен, можещ да си позволи всяко тленно благо човек. Лишенията и трудностите ще бъдат факт, по който и път да поемем...
  И все пак пътят е път, защото води до някъде. Колко тежко е, когато изпаднем в заблуда и се залутаме по сложна верига от малки, кални улички, от които сме неспособни да се измъкнем. Сред тях се въртим в нескончаем кръг. Колко тежко е, когато разберем, че широкия, отъпкан път, по който сме вървели не води до никъде, а края му пропада в бездна.
Когато се сринем от умора или се изправим на ръба на бездната се питаме: „Защо ли не попитах някой за вярната посока?”. Ако все са ни останали някакви сили или не сме се отдалечили твърде много от всички по задънения път, ние все още можем да потърсим в очите на ближния помощ. Докато не сме изпаднали в несвяст или пропаднали в бездната, не е късно да потърсим носителя на всяко знание Христос! Нека, със съкрушен от покайни сили глас, да Го помолим:
  „Ето кръста ми Христе, ето волята ми – преведи ме непогибно през плетеницата от лъжовни пътеки, опази ме от всяка пораза и бездна и аз не ще те изгубя, озаряван от Светлината на Твоята всепобеждаваща Любов! Сине Божий, дай ми сили да понасям тежината на кръста, който ми е отреден, та неотлъчно да Те следвам към земята на правдата!
  Амин.”