Божествената жертва и стaрозаветните й предобрази

Проповед за

НЕДЕЛЯ ПРЕДИ ВЪЗДВИЖЕНИЕ
по евангеското четиво – Иоан 3:13-17

  "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен." [Иоан 3:16]

  Има ли по-радостен звук за корабокрушенеца от корабната сирена? Не сме ли всички ние корабокрушенци, лутащи се в бурните вълни на житейския океан? Каква радост очаква ония, който може да се вслуша отвъд бумтежа на вълнението. Той ще чуе спасителния евангелски глас - ...Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. [ Иоан 3:17]. Няма по-голяма надежда за давещия се от зовящите го спасители, няма нещо което така да укрепва силите на корабния екипаж, както светлината на морския фар! Но и светлината и призива, сами не са способни да ни спасят. Първо трябва да се успокоим и внимателно да изпитаме сетивата си за вярната посока, след това да впрегнем всички сили и забравяйки всяко изтощение, да се отправим към спасителния пристан.
  Така е и с всички които стоим днес в кораба на храма, с надежда, че подкрепяйки се взаимно, ще преодолеем трудностите на световния океан и уверени, в единомеслие ще напредваме към тихия пристан. Там ни очакват, вече спасилите се наши близки, в едно с всички светии и ангелски чинове.
  Ако погледнем в библейската история, ще се уверим, че Бог, Който ни е приготвил спасителен път, никога не ни предава, дори ако ние си мислим че ще успеем и без Него.
  Когато пророк Иона  се опитваше да се скрие от Бога, си навлече Господния гняв и заради неговото неподчинение за малко не загинаха и спътниците му на кораба. След като се разкая и се реши на саможертва – дойде и спасението. Не само че не загина, като се хвърли в бурните води, но спаси екипажа и пасажерите на кораба! След това, в изпълнение на Божията воля, спаси от сигурна смърт множеството жители на големия град Ниневия. Чрез проповедта си предизвика тяхното искрено разкаяние и така ги отмина наказание, подобно на онова сполетяло Содом и Гомор.
  Тук взимаме физическата смърт и оцеляване, като пример за духовното спасение и смърт. Мнозина биха се смутили не от самия пример, а от невероятния библейски разказ за тридневното пребиваване на Ион в пастта на огромната риба. Трудно е за човек със слаба вяра да допусне, че подобно нещо е възможно. За вярващия човек, що се отнася до Бога, няма нищо невероятоно.
  Въпреки, че вярата не се нуждае от доказателства, множество научни открития потвърждават правдивостта на библейските разкази.
  Ако определим вярата като основното духовно сетиво водещо ни към спасение, то можем да кажем, че разума е периферно сетиво, укрепващо вярата. Истините на вярата са достигнали до нас по свръхестествен начин. Те имат божествен произход. Бог надвишава безкрайно всяка граница, включително капацитета на най-извисения човешки гений. Така библейските истини са свръх разумни, недостижими в пълнота от науката, но не и противоречащи си с нея.
  Не е разумно да наричаме невъзможно онова, което не можем да разберем.
  Нека отново се върнем към примера си за Иона, мнозина учени ни засипват с невероятни истории за морските обитатели. Такива например са последните разкрития за бялата акула. В търбуха на гигантската риба са намерили цял, престоял с дни, неразложен труп на кон! Морските биолози предполагат, че бялата акула използва звездите за навигация тъй като по време на трансокеанските си пътешествия, хищникът плува винаги близо до повърхността. Документирани са случаи в които индивиди преминавали невъобразими разстояния, прекосявайки цели океани за рекордно малко време. След като тези факти са вече известни историята за оцеляването на Иона от невъзможна се превръща в теоретично възможна. Имаме риба с капацитет да побере и съхрани невредимо цяло човешко тяло, която преминава огромни разстояния, плува в близост до повърхността, тоест налягането не е толкова голямо, че да навреди на човека, а кухините на огромното рибешко тяло се пълнят с въздух та да се държи по-лесно на повърхността.
  Ние обаче не трябва да забравяме, че разказа за пророк Иона не ни е даден за да предизвиква любопитството ни с невероятния си сюжет, а за поука и като символен предобраз на Тридневното пребиваване на Христос в Гроба. Подобни пророчески предобрази срещаме на много места в стария завет. Сам Христос ни разкрива един от тях в прочетеното днес, свето литургийно евангелие.
  И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човечески, [Иоан 3:14] Спомняме си как Бог, чрез Моисей избави разбунтувалите се израилтяни, когато ги сполетя напастта на смъртоносните змии. Тогава всеки изпаднал в смъртна опастност е трябвало да погледне към изделието на Моисей, сътворено по Божие указание – окачена на върлина медна змия. Само това е било достатъчно на отровените за да не умрат. Най-яркия символен смисъл на новозаветните евангелски думи е че всеки носещ отровата на първородния грях, може да избегне смъртта като с вяра погледне към Издигнатия на дървен кръст Христос. Защото:  всякой, който вярва в Него, (няма) да погине, но (ще) има живот вечен. [3:15] . В тези стихове намираме още доказателства укрепващи вярата ни. Разказвайки за увисналата на прът медна змия, Христос сам е предсказвал кръстната Си смърт на фарисея Никодим. Преразказа, на старозаветния текст-предобраз, се явява пророчество за предстоящото Христово разпятие.
Не случайно светите отци казват, че: „Стария завет се разкрива в Новия и че Новия завет, се съдържа в стария”. Ако продължим нататък в разглеждания евангелски текст, можем да изведем още ярки свидетелства за връзката между Двата боговдъхновени сборника.
  Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син… [Иоан 3:16] Тук в контекста на горните стихове отново можем да отправим аналогия с Христовата кръстна смърт. Тя е представена като Жертвата на Отца, Който отдаде Своя Единороден Син. Най ярък старозаветен предобраз откриваме в Първа книга Моисеева – Битие 22 глава, в която Господ изпитва вярата на праведника Авраам: Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва [Бит. 22:2].
  Възлюбени в Господа братя и сестри, виждаме, колко многобройни са свидетелствата достигнали до нас. Свидетелства, които могат да ни разкрият вярната посока към нашето спасение. Но нужно ли е да бягаме от Божественото Слово, подобно на Иона? Не е ли по-добре изцяло да се предадем и доверим на Божия промисъл, също като праотеца Авраам? Бихме ли намерили в себе си сили да се откажем от привилегиите на света, както стори това Моисей, и подобно на него всецяло да се отдадем на грижа за ближния?
  Нека Божията любов винаги да е основен стремеж на цялото наше естество. Но в какво се състои Любовта? Да завършим днешната беседа с отговора на този въпрос, който Св. евангелист Иоан Богослов ни завеща в своето първо съборно послание:
  В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове.
  Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго. [1 Иоан 4:10,11]