За даровете на Любовта

Проповед по

13 ГЛАВА НА ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВ. АП. ПАВЕЛ ДО КОРИНТЯНИ

  “Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.”

(І-во Кор. 13:1)

    Възлюбени в Господа братя и сестри християни,
Всекидневно употребяваме изрази, обръщения и думи без дори да се замислим над конкретното тяхно съдържание. Залисани в бързината на своята мисъл ние често пропускаме същината. Обръщайки се към вас: възлюбени в Господа възлюбил ли съм ви истински? Готов ли съм да положа сърцето си за ближния и Бога?
  Лесно бихме изпитали любовта си, стига да го пожелаем. Стига да сме готови да посрещнем истината за себе си и да се изправим срещу й...
  Нека се опитаме да впрегнем въображението си и набързо да изобретим един малък тест. За целта първо е нужно мислено да поканим любим нам човек. Лице, чийто изгрев в наш спомен, сгрява цялото ни същество. И така, обгърнати от нежния спомен да тръгнем към този човек. Очаквайки от него да ни посрещне с цялата своя прелест след поредният напрегнат ден. С усмивка на уста, предвкусвайки радостта от идния миг, ние се изправяме пред входната му врата. Тя се отваря и зърваме любимия човек. Даряваме го с целувка и прегръдка. Но въпреки нашата нежност не получаваме това за което преди секунди мечтахме. Дълготърпелива ли е любовта ни или бързо охлаждаме своята милост. И без значение дали сме загубили усмивката си или упорстваме в нея, дирим ли своето? Опитваме ли се да успокоим унилия или се тросваме, че не приема нашите ласки? Извиняваме ли неговата слабост или се превъзнасяме в силите си? Вярваме ли на неговите думи, че причината за поведението му не е в нас или в гордостта си отново мислим, че света се върти около нас и ние сме причина за всичко? В гордостта си не се ли обиждаме? Подвластни на обидата си не се ли гневим и не изричаме ли безчестни думи? И вместо в мига в който ни хрумнат да укротим гневливостта си, ние се радваме за това, че сме победили в спора, а в унеса на афекта нито истината нито чувствата на доскоро обичаният ни интересуват. Е може и да сме удържали над страстите си пред любимия наш човек. Но навън? На улицата, в градския транспорт? Ако някой ни блъсне или настъпи, ругатня ли напира на устните ни или бързаме да успокоим извършителя, че не ни е навредил твърде много? Ако извършим услуга очакваме ли отплата? Ако някой пропусне да ни благодари или познат да ни поздрави не се ли обиждаме? Делим ли хората на приятели и врагове, на приятни и неприятни, на красиви и грозни... Божия ли образ търсим във ближния или своят собствен? За да общуваме с някой то трябва ли той да има черти на нашата сила или да споделя слабостта ни? Има ли смисъл да бъдем бледи от пост ако сме жълти от гняв?
    А толкова сладки са плодовете на любовта!  

    Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
    не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада...
(І-во Кор. 13:4-8)

    Често сами търсим оправдание за студенината в сърцата си, като казваме: Този който силно обича той силно и страда. Но радостта която любовта ни дарява е Вечна, а този, който обича за себе си не страда, а страда за тези които любов нямат. И ако забравим какво е да обичаш нека се сетим за детските сълзи и усмивки. Най-неутешимо плаче детето, заради болката на близките си нежели за своите рани. Най-пълна и искрена е усмивката му когато тя грее на лицето на майка му.
    Любовта ни дарява ангелски крила и ни извисява до Божият престол. Любовта лекува душите ни. Тя е одеянието което и смъртта не ще ни отнеме. И никоя жертва не е по-голяма от нея. Господ Сам се жертва и умря на кръста за да възкръсне и любовта у човека. Има ли по-пълен пример за победата на любовта над смъртта от Възкресението.
    Братя и сестри в Христовата любов, нека опазим любовта дарена ни от Бога! Нека от взаимна любов се раждат и децата ни! Нека никога не засъхват сълзите на състраданието ни! Нека не секва жертвоготовният ни дух! Нека победим себе си и суетата си в името на Любовта от която и ние сме родени и света е сътворен! Защото Светият Дух донесе на земята тия три вяра, надежда любов; но по-голяма от тях е любовта! (Виж І-во Кор. 13:13)