Какъв е личният ни кръст?

Проповед за
 
НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ
по евангеското четиво - Марк 8:34 

  „който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. ” (Марк 8:34)

 
  Възлюбени в Господа братя и сестри християни,
  Няма човек, над който да не тегнат трудности. Няма човек, живял в което и да е историческо време от Адам до днес, който да не е превивал гръб пред товара на деня. В същото време няма две еднакви човешки съдби, два идентични проблема. Живота на всеки е уникален така както са уникални пръстовите ни отпечатъци. Сред цялата тази човешка многообразност има няколко универсални закона.
  Спрямо кратковременния човешки живот, физичните закони на вселената са константни. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Земното притегляне ни държи здраво прилепнали към повърхността. Човешката физика е крехка, нужните й топлина, светлина, въздух, вода, храни, са заключени в устойчиви, но тесни амплитудни стойности. Всяко отклонение от „естествените природни закони” води до катаклизми, както за всеки един индивид по отделно, така и за цялата човешка цивилизация. Ако не се храним правилно, ако въздуха, който дишаме или водата, която пием са замърсени, ако температурата на въздуха е прекалено висока или ниска, телата ни боледуват и умират.
  Материалния свят има своите закони, също както и духовния. Често физическите закони ни служат като пример, с който си помагаме, за да обясним духовните закони. Казваме за някой, че се е държал хладно или за друг, че ни е стоплил с усмивката си. Ползвайки се от същата логика можем да потърсим универсалните духовни закони по подобие на физичните закони.
  В днешното свето литургийно евангелие, сам Христос, Архитекта на цялата вселена, Постановителя на всички природни и духовни закони, ни разкри част от необятното Си знание:
„който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. ” (Марк 8:34). Колко малко думи, а колко много ни казват!
  Бог е Любов, а Богочовека Христос се явява човешкото въплъщение на Божествената Любов! Който следва примера на Неговия живот, ходи по пътя на Любовта.
  За да поемем по тази пътека ние трябва да се очистим от греховната си природа. Да се отречем от себе си, тоест от щенията на отровената от греха човешка природа – да пожелаем незасегнатата от греха Природа на Христос.
  След като веднъж сме пожелали да следваме Христос, ние трябва да изпълним неговата повеля и да вземем кръста си, за да го последваме.
  Какво е кръста? – Оръжие на смъртта, което Христос превърна в оръжие на живота. Кръста донесе временни мъки на Богочовека Христос, но жертвата Му отвори вратите на вечното блаженство за всички нас.
  Нашите мъки, тук на земята, предизвикани от човешката злоба и естественото напрежение на трудностите, са невещественият кръст, който Богочовека ни приканва да вземем.
  Ако осъзнаем, че страданието на земята е страдание, което Христос е победил, това ще ни накара да не се чувстваме като мазохисти, когато доброволно понасяме трудностите, които християнската ни идентичност предизвиква. Христос доброволно се предаде на страдания и кръстна смърт и ние доброволно трябва да вземем кръста си и да го последваме.
  Един от законите на физиката ни учи, че всяко тяло имащо маса, е подложени на влиянието на външните сили. В духовния свят всяко наше действие също се среща определени сили, които го подпомагат и които му пречат. Пред нас не стои въпроса: „Ще преживяваме ли трудности в този свят или няма?”, пред нас стоят въпросите: „Пред какви трудности желаем да се изправим?” и „За какво ще употребим собствените си духовни и физически сили?”.
  Спортиста подлага тялото си на строги тренировки, а усилията на волята му са насочени не само да понесе натоварването, но да пожелае да преодолее и по-голямо. Актьора се подлага на строги диети, за да се превъплъти в следващата роля и да се хареса на публиката, усилията на волята му са насочени към изпълнение строгите изисквания на режисьора и към заучаването на десетки страници текст. Брокера прекарва безсънни нощи в следене на разни фиксинги, проучване тенденциите на пазара, съсредоточава всичките си сили към осъществяването на сделка, която ще му донесе печалба. Нима всички тези хора не се подлагат доброволно на лишения и тежък труд? Тези усилия също са част от невеществения ни кръст.
Невещестевния кръст е факт, реалност в духовния свят, така като земното притегляне е реалност във физическия. Както въртенето на земята предизвиква гравитация, така греха, веднъж навлязъл в света предизвика болката и страданието.
  Пред нас стои въпроса: „Кой идеал ще следваме?” Христос, извора на Любовта, или светския, човешки, преходен идеал – на преуспелия, популярен, можещ да си позволи всяко тленно благо човек. Лишенията и трудностите ще бъдат факт, по който и път да поемем...
  И все пак пътят е път, защото води до някъде. Колко тежко е, когато изпаднем в заблуда и се залутаме по сложна верига от малки, кални улички, от които сме неспособни да се измъкнем. Сред тях се въртим в нескончаем кръг. Колко тежко е, когато разберем, че широкия, отъпкан път, по който сме вървели не води до никъде, а края му пропада в бездна.
Когато се сринем от умора или се изправим на ръба на бездната се питаме: „Защо ли не попитах някой за вярната посока?”. Ако все са ни останали някакви сили или не сме се отдалечили твърде много от всички по задънения път, ние все още можем да потърсим в очите на ближния помощ. Докато не сме изпаднали в несвяст или пропаднали в бездната, не е късно да потърсим носителя на всяко знание Христос! Нека, със съкрушен от покайни сили глас, да Го помолим:
  „Ето кръста ми Христе, ето волята ми – преведи ме непогибно през плетеницата от лъжовни пътеки, опази ме от всяка пораза и бездна и аз не ще те изгубя, озаряван от Светлината на Твоята всепобеждаваща Любов! Сине Божий, дай ми сили да понасям тежината на кръста, който ми е отреден, та неотлъчно да Те следвам към земята на правдата!
  Амин.”

Божествената жертва и стaрозаветните й предобрази

Проповед за

НЕДЕЛЯ ПРЕДИ ВЪЗДВИЖЕНИЕ
по евангеското четиво – Иоан 3:13-17

  "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен." [Иоан 3:16]

  Има ли по-радостен звук за корабокрушенеца от корабната сирена? Не сме ли всички ние корабокрушенци, лутащи се в бурните вълни на житейския океан? Каква радост очаква ония, който може да се вслуша отвъд бумтежа на вълнението. Той ще чуе спасителния евангелски глас - ...Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. [ Иоан 3:17]. Няма по-голяма надежда за давещия се от зовящите го спасители, няма нещо което така да укрепва силите на корабния екипаж, както светлината на морския фар! Но и светлината и призива, сами не са способни да ни спасят. Първо трябва да се успокоим и внимателно да изпитаме сетивата си за вярната посока, след това да впрегнем всички сили и забравяйки всяко изтощение, да се отправим към спасителния пристан.
  Така е и с всички които стоим днес в кораба на храма, с надежда, че подкрепяйки се взаимно, ще преодолеем трудностите на световния океан и уверени, в единомеслие ще напредваме към тихия пристан. Там ни очакват, вече спасилите се наши близки, в едно с всички светии и ангелски чинове.
  Ако погледнем в библейската история, ще се уверим, че Бог, Който ни е приготвил спасителен път, никога не ни предава, дори ако ние си мислим че ще успеем и без Него.
  Когато пророк Иона  се опитваше да се скрие от Бога, си навлече Господния гняв и заради неговото неподчинение за малко не загинаха и спътниците му на кораба. След като се разкая и се реши на саможертва – дойде и спасението. Не само че не загина, като се хвърли в бурните води, но спаси екипажа и пасажерите на кораба! След това, в изпълнение на Божията воля, спаси от сигурна смърт множеството жители на големия град Ниневия. Чрез проповедта си предизвика тяхното искрено разкаяние и така ги отмина наказание, подобно на онова сполетяло Содом и Гомор.
  Тук взимаме физическата смърт и оцеляване, като пример за духовното спасение и смърт. Мнозина биха се смутили не от самия пример, а от невероятния библейски разказ за тридневното пребиваване на Ион в пастта на огромната риба. Трудно е за човек със слаба вяра да допусне, че подобно нещо е възможно. За вярващия човек, що се отнася до Бога, няма нищо невероятоно.
  Въпреки, че вярата не се нуждае от доказателства, множество научни открития потвърждават правдивостта на библейските разкази.
  Ако определим вярата като основното духовно сетиво водещо ни към спасение, то можем да кажем, че разума е периферно сетиво, укрепващо вярата. Истините на вярата са достигнали до нас по свръхестествен начин. Те имат божествен произход. Бог надвишава безкрайно всяка граница, включително капацитета на най-извисения човешки гений. Така библейските истини са свръх разумни, недостижими в пълнота от науката, но не и противоречащи си с нея.
  Не е разумно да наричаме невъзможно онова, което не можем да разберем.
  Нека отново се върнем към примера си за Иона, мнозина учени ни засипват с невероятни истории за морските обитатели. Такива например са последните разкрития за бялата акула. В търбуха на гигантската риба са намерили цял, престоял с дни, неразложен труп на кон! Морските биолози предполагат, че бялата акула използва звездите за навигация тъй като по време на трансокеанските си пътешествия, хищникът плува винаги близо до повърхността. Документирани са случаи в които индивиди преминавали невъобразими разстояния, прекосявайки цели океани за рекордно малко време. След като тези факти са вече известни историята за оцеляването на Иона от невъзможна се превръща в теоретично възможна. Имаме риба с капацитет да побере и съхрани невредимо цяло човешко тяло, която преминава огромни разстояния, плува в близост до повърхността, тоест налягането не е толкова голямо, че да навреди на човека, а кухините на огромното рибешко тяло се пълнят с въздух та да се държи по-лесно на повърхността.
  Ние обаче не трябва да забравяме, че разказа за пророк Иона не ни е даден за да предизвиква любопитството ни с невероятния си сюжет, а за поука и като символен предобраз на Тридневното пребиваване на Христос в Гроба. Подобни пророчески предобрази срещаме на много места в стария завет. Сам Христос ни разкрива един от тях в прочетеното днес, свето литургийно евангелие.
  И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човечески, [Иоан 3:14] Спомняме си как Бог, чрез Моисей избави разбунтувалите се израилтяни, когато ги сполетя напастта на смъртоносните змии. Тогава всеки изпаднал в смъртна опастност е трябвало да погледне към изделието на Моисей, сътворено по Божие указание – окачена на върлина медна змия. Само това е било достатъчно на отровените за да не умрат. Най-яркия символен смисъл на новозаветните евангелски думи е че всеки носещ отровата на първородния грях, може да избегне смъртта като с вяра погледне към Издигнатия на дървен кръст Христос. Защото:  всякой, който вярва в Него, (няма) да погине, но (ще) има живот вечен. [3:15] . В тези стихове намираме още доказателства укрепващи вярата ни. Разказвайки за увисналата на прът медна змия, Христос сам е предсказвал кръстната Си смърт на фарисея Никодим. Преразказа, на старозаветния текст-предобраз, се явява пророчество за предстоящото Христово разпятие.
Не случайно светите отци казват, че: „Стария завет се разкрива в Новия и че Новия завет, се съдържа в стария”. Ако продължим нататък в разглеждания евангелски текст, можем да изведем още ярки свидетелства за връзката между Двата боговдъхновени сборника.
  Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син… [Иоан 3:16] Тук в контекста на горните стихове отново можем да отправим аналогия с Христовата кръстна смърт. Тя е представена като Жертвата на Отца, Който отдаде Своя Единороден Син. Най ярък старозаветен предобраз откриваме в Първа книга Моисеева – Битие 22 глава, в която Господ изпитва вярата на праведника Авраам: Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва [Бит. 22:2].
  Възлюбени в Господа братя и сестри, виждаме, колко многобройни са свидетелствата достигнали до нас. Свидетелства, които могат да ни разкрият вярната посока към нашето спасение. Но нужно ли е да бягаме от Божественото Слово, подобно на Иона? Не е ли по-добре изцяло да се предадем и доверим на Божия промисъл, също като праотеца Авраам? Бихме ли намерили в себе си сили да се откажем от привилегиите на света, както стори това Моисей, и подобно на него всецяло да се отдадем на грижа за ближния?
  Нека Божията любов винаги да е основен стремеж на цялото наше естество. Но в какво се състои Любовта? Да завършим днешната беседа с отговора на този въпрос, който Св. евангелист Иоан Богослов ни завеща в своето първо съборно послание:
  В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове.
  Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго. [1 Иоан 4:10,11]