За родстта от живота

Проповед за

ПЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

"ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят" (Лук. 16:31)


   Възлюбени в Господа братя и сестри християни,
   Не са малко грижите на днешния ден! Не са били леки грижите на човека в което и да е историческо време. Често търсим утеха и разтуха в пищни тържества, в алкохолно и наркотично упоение и забрава. Казваме: Ние сме хора с ограничени сили и възможности и се нуждаем от почивка на тялото и духа, която да ни даде нови сили, за да посрещнем трудностите на утрешния ден. Безспорно човек се нуждае от почивка. Не случайно ни наляга сън и ни мори глад. Какво се случва обаче, когато обстоятелствата в живота ни позволяват по-дълга почивка, по-пищно тържество... Като че създаваме свой малък, земен Рай, който ни откъсва от ежедневието и забравяме всичко друго! Стремим се нищо в заобикалящия ни свят да не ни безпокои и единствената ни грижа е – как да устроим в следващия ден още по пищно забавление, с по-разнообразни храни и напитки, с по-забавна и приятна компания, с по-вълнуваща програма... Влагаме цялото си същество в това, за да не би случайно да оставим другия свят онзи, който ни заобикаля, да пробие „крепостните стени” на собственото ни веселие и със своята сивота да разсее сладострастната розова мараня, която ни упоява.
   Да поддържаме ритъма на собственото си веселие постоянен, означава нищо друго да не ни интересува! Наша единствена цел е да внимаваме пира никога да не престава и не по-малко важно винаги да бъде така разнообразен, че да не ни писва и отегчава.
   Често така преминава живота на онези, които имат материална свобода. Така не виждаме сълзите стичащи се по сраните на страдалците, не чуваме унизените вопли за помощ, не оставяме нашите „чувствителни” души да страдат за тегобата на заобикалящите ни несретници.
    Какво се случва със собствения ни живот – превръща се в сън явил ни се в будно състояние! Но ето, че този сън свършва с изгрева н слънцето, а когато изгрее „Слънцето на Правдата” То никога няма да вече да залезе. Когато над Цялата вселена се разнесе животворящата светлина на Сина Божий, при страшното Негово Второ пришествие, то няма да остави място неогрято, само преизподнята ще се изпълни със сенките на ония, които са се отрекли приживе от Христа и делата, към които Той ни призова да се стремим! Тогава мнозина ще споделят тегобата на богаташа от притчата за бедния Лазар! Ще съзират Светлината, но ще са далече от нея, ще страдат най-вече за това, че в опиянението си приживе, така и не я възжелаха! Сега между външната тъмнина на преизподнята и Незалязващата, Нетварна светлина ще се разтила непреодолима бездна!
   Потънал в мрак, без да може пак да посегне към чашата на забравата, без да може да потъне в сладострастна компания, отказалия се от Христа ще види лицата на страдалците, от които така упорито се криеше приживе! Тези лица вече сияят – облени в невеществена светлина – радост, каквато никой не е способен дори да си представи, камо ли с думи да опише! Тогава ще се изпълнят Христовите думи: "Мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби." (Лук. 13:18,29)
   Синовете на Царството и синовете на Царството Небесно. Първите, докато се намират в своите владения на тварното, сладострастно земно царство, ще възпремат всички, които се стремят към Невещественто Небесно Царство, като глупци и странници. Но когато телата им отслабнат, когато в тлението си се върнат в земната пръст, откъдето са взети, жива ще остане само душата.
    Онези, които още приживе са се стремяли да се превърнат в граждани на Небесата, чрез смъртта ще се приберат в така жадувания постоянен дом, а онези, които хулеха Господа и бягаха от него ще осъзнаят, че техния тленен свят е безвъзратно изгубен, ще разберат, че нямат такова тяло, което да могат да опият, ще разберат, че не е в техни ръце властта на парите, които са трупали, със страшна сила ще осъзнаят, че живота им едва сега започва, но те не знаят нищо за него, не са запазили никакво богатство на небесата, че те са сега са бедните и страдащите, че сега няма от къде да откраднат, няма над кого да властват, няма с кого да пируват...
    За да не ни постигне тази страшна съдба, нека се стремим да страним от живота, на богаташа, описан ни в днешното литургийно св. евангелие. Да сведем глави и смирено да изпросим от Господа, вразумление, трезвост и милосърдно сърце. Да се молим да имаме сили достатъчни, че да издържим на изкушенията на деня и винаги да се стремим да страним от тях. Нека накрая на днешната беседа, със съкрушени сърца си припомним възгласа от просителната ектения и:
   "Християнски, безболестен, непосрамен, мирен завършек на живота и добър отговор на страшния Христов съд, от Господа да просим!"

За смирението на св. ап Петър и Богородичния покров

 Проповед за

ПЪРВА НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
И ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН

 "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек" (Лук 5:1-11)


  Възлюбени в Господа, братя и сестри,
  В днес прочетеното литургийно свето евангелие, ние се пренесохме хиляди години назад, във времето, когато Христос „ловеше човеци”. Сред най-прекрасният му улов безспорно се реди св. ап. Петър.
  Когато Симон стана пряк свидетел на чудотворната сила на непознатия му Иисус, бедния рибар веднага разпозна в лицето на странника Божията слава. Падна, сломен от своето разкритие и смирено засвидетелства недостойнство си – иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек! Какво велико смирение! Каква прозорливост! Още при първата си среща със Спасителя, вярата му се показа „крайъгълен камък” и жива основа на апостолското свидетелство.
  Мнозина виждаха Христовите чудни дела, но само Симон – Петър, свидетелства за Божествения произход на Иисус Христос наричайки Го още отначало – „Господи”! Той имаше уши и очи, с които да види нетварната Таворска светлина и да чуе живото Слово облечено в плът! Кой може да понесе силата на подобно разкритие, кой може да остане прав и в силата си, когато пред него стои сам Божия Син?!
  Колко милостно погледна Христос на Петровото смирение, като го направи свой благовестник и „ловец на човеци”! Ако рибарите, погубват улова си, за да го сложат на трапезата, то Христовите апостоли вместо да донесат смърт на оплетените в мрежите на благовестието, им дадоха да придобият живот вечен!
  Не само чудесата на Христос доказват божествено Му достойнство, но и чудесата, които Неговите угодници извършват в Негово име ни припомнят, че Божия Син е жив, непресъхващ извор, от който всеки, който отпива получава изцеление от смъртта.
  За това, че смъртта няма сили над Христовите чеда, свидетелствата и множеството чудеса, които биват извършвани посредством светиите и след тяхното успение. Скоро предстои да посрещнем славния празник – Покрова на Пресвета Богородица. Ето как 900 години, след като Христовата Майка, вече не броди телом сред чедата си, се видя, че не ни е напуснала, а ни обгръща с майчината нежност на своя покров.
  Нека погледнем към това чудно събитие станало първата половина на Х век. В църквата във Влахерна, близо до градските порти, по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от нашествието на сарацините; след явяването, опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.
  Скъпи в Господа братя и сестри, не трябва да забравяме, че Божията милост идва при ония, които разтварят сърцето си за Нея. Всевишния нам Отец, ни е обдарил със свобода на избора и само ако ние приемем благата Му по своя воля, ще можем да се ползваме от тях. Ето и ония които се намериха под покрова на Божията майка, стояха в храма за да просят застъпничеството й, заедно с това на всички Господни светии, та чрез техните просби да получат милост от Бога!
  Нека и ние сега се обърнем към Божията майка и по примера на св. ап. Петър, смирено да преклоним главите си пред Христос и се помолим:

Богомайко, като гледаме
твоя пречист образ, умилно казваме:
покрий ни с честния си покров и ни избави
от всяко зло, като молиш твоя Син
Христос да спаси душите ни.
(Тропар на празника Покров богородичен