За любовта и светостта... 30.05.2010

Проповед върху Литургийното евангелие в Неделя след Петдесетница.

 

 НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ

"Рече Господ на учениците Си: всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при паки-битието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи."

 

От Матей 10:32-33, 37-38; 19:27-30

 


  Който не взима кръста си, а не следва подире ми, не е достоен за Мене. ( Мат. 10:38)

Възлюбени в Господа братя и сестри,
Трудно е да разбираме истините на днешното литургийно евангелие, извадени от контекста на цялото евангелие. Тези четири книжки, с общ обем около 130 страници, са неизменна част от ежедневното богослужение. Така всеки, който посещава редовно службите в храма и се вслушва в призива на свещеника „Да внимаваме”, който предхожда всяко четене на библейски текстове, ще познава добре не само евангелията, но и апостолските деяния и послания, както и не малко старозаветни книги и особено псалтира.

Това въведение е необходимо с оглед на днешния евангелски текст, който не може да бъде правилно осмислен от непознаващия евангелието. Ако някой днес за първи път чува евангелски думи, навярно се е шокирал от Христовото предупреждение: „Който обича баща или майка повече от Мене, не достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат. 10:38).  Непосилна би се сторила тежестта на личния кръст, невъзможно следването на Христос, за този, който чуе само тези думи и ги осмисли извън контекста на цялото писание. Затова нека в изяснение на днешния текст се потопим в евангелското познание!

Най-лесно осъществима, силна и неотменно задължителна следва да бъде любовта към нашите родители и към нашите деца. Нима Сам Христос не потвърди това всечовешко задължение, като в разговор с фарисеите им припомни: Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си;" (Мат. 15:4). В беседата с богатия младеж, който искаше да разбере как е угодно да живее според Божествения нравствен закон „Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.” (Мат. 19:18,19).

Нима Христос не бе Този, който разкри високото предназначение на децата и тяхната духовна висота? – Когато: „учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно? И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;” (Мат. 18:1-5). Христос даде личен пример в потвърждение на думите Си като: „доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха. Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.” (Мат. 19:13-15).

Не бихме могли да обичаме истински Бог, ако не сме готови да дадем живота си за нашите деца и нашите родители. Ако не познавахме любовта, която ни свързва в едно семейство, то не бихме могли сами да създаваме приятелства и собствено семейство, които да се основават на любовта.

Любовта е изпълнението на Христовите заповеди – „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му. Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна. Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.” (Йоан 15:10-15)

Когато любовта е наш водещ приоритет, неизменно ще възрастваме в степента на Богууподобяването си.

От изложените примери става ясно, че Христос не може да ни призовава към „намаляване” на любовта ни към нашите родители и деца, когато ни известява, че Него трябва да обичаме повече от тях. Точно обратното е! Тук става въпрос за степени на любовта, градация, която ни доближава до Бога. Ние трябва да осмислим нашата любов! Да преизпълним сърцата си с нея! Любовта е заложена в човека. Ние сме призовани да развиваме свойството да я усвояваме и препредаваме. Доказателство за това е заложеният инстинкт да се обичаме – детето има безпрекословна обич към своята майка, майката се преизпълва с любов към детето си. Така се раждаме, познавайки любовта. Пренасяме тези отношения на свой ред сред своите приятели, създаваме семейства. Следващата стъпка във възприемането на любовта и подражаването на Бога е да обикнем и онези, които са лишени от любов към нас. Нека си припомним съботното литургийно евангелие (виж пълният текст на съботното евангелско четиво в края на проповедта) и каква е обичта, към която Христос ни призовава – „обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен” (Мат. 5:44-45). Бог ни призовава към такава любов, за да бъдем съвършени, както е съвършен и Небесният наш Отец (виж Мат. 5:48)!

Проследявайки тази градация на любовта, която тръгва от семейството и приятелите, преминава през онези, които не ни обичат, за да достигне до първоизточника на всяка чиста и свята Любов – Бог, ние можем да разберем и същността на светостта. Да бъдем пропити от Светия Дух; водени от Бога да имаме за всепобеждаващо оръжие Любовта; Да обичаме Бога, за да можем да обикнем и себе си, а обичайки себе си, няма как да не обикнем и себеподобните си!

Онова, което обединява всички хора по цялата земя, е именно Бог, който ни е дарил със свободен избор, творчески сили, възвишени чувства и стремеж към красота, милост, мир... И независимо как се проявяват тези стремежи в различните културни, социални и исторически пояси, то наличието на стремежа към любовта, наличието на вярата (независимо към кого или какво е адресирана), надеждата са онези универсални категории, присъщи на всяко човешко същество. Те са тези, които ни помагат да се самоопределим като Хора!

Иисус Христос ни демонстрира на дело как трябва да се грижим за нашите ближни, било те семейство, приятели или врагове. Неговата любов е за всички, без да има пристрастия! Нима Той се повлия от желанията на своите ученици, които копнееха за бунт срещу Римския поробител. До последния си миг Христос демонстрира, че не е дошъл, за да даде политическа свобода на Еврейския етнос, но да даде свобода от греха на целия свят. Когато Юда се опита да провокира бунт, като предаде своя учител, Христос отново прояви своята любов. Той не се разгневи на Юда, нито се противи на римските войници. Когато св. ап. Петър извади нож, за да защити своя Учител и отсече ухото на един от римските войници, Иисус Христос го накара да прибере ножа и Сам изцери римския войник.

Учителят не се отказа от своите ученици, именно като не се отрече от учението Си! Нито когато бе предаван или изправен пред съд, нито когато бе измъчван, нито когато провисна на кръста...

Минути преди да почине, намери сила в мъките Си да прояви божествената любов към своите мъчители, като викна към Бога: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.” (Лук. 23:34)! Той не се отказа от грижата си за цялото човечество в името на спокойствието на своята мила майка Пресвета дева Мария. Представете си каква е била мъката на тази Майка, седяща в подножието на окървавените крака на разпнатия й Син! Нима Христос, Който вижда всяко човешко сърце и вълнение, не е могъл да предвиди страданието на своята Майка?

Възлюбени в Господа братя и сестри, към такава Любов сме призовани: никога да не оставяме гладен и беден, просещ от нас; винаги да имаме милост към изпадналия в немилост – страдащ от всяка болест и немощ, затворник, пътник... Как бихме се нарекли Христови ученици, ако в грижа за препитанието на своите деца станем причина други деца да гладуват, ако в името на спокойствието на своите родители и роднини оставаме равнодушни или дори всяваме смут сред „външните”?!

Намираме се в Неделя на всички светии, в навечерието на поста, посветен на светите апостоли. Нека ползваме времето до 29 юни, за да размислим над факта, наречен “святост”; над делото на онези, които днес наричаме светии! Да потърсим вдъхновение от тях, защото бидейки синове човешки, те станаха Божии синове! Нека възпитаме у нас и у своите деца стремеж към святост, взимайки Христос и всички светии за свои възпитатели!
             По молитвите на всички свети Господи Иисусе Христе, води ни към познание на истината! Амин


 
ЛИТУРГИЙНО ЕВАНГЕЛИЕ В СЪБОТА НА ПЪРВА СЕДМИЦА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

          Рече Господ: Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

От Матей гл. 5:42-84